Една от основните роли на общината и на държавата е жилищата да бъдат достъпни, за да бъде населението жизнеспособно, да се възпроизвежда, да създава добавена стойност, да живее щастливо и пълноценно. Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) от години има представени конкретни предложения как да стане това - чрез намаляване на административната тежест. Това каза Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

"През последните години ние се нагледахме на популизъм и неолиберализъм. Когато бизнесът закъса, иска държавата да му плаща. Когато губи - да му стане съдружник, а когато печели - да не му става съдружник. В държавата трябва да влизат пари. Този Данък добавена стойност трябва да остане. Въпросът е държавата с нейната сила, която е регулирането, да намали административната тежест. Бързо да се издават разрешителните, а не да се чака - три, четири, пет години. Да се прави инфраструктура с тези пари, да създава стимули по-лесно бизнесът да произвежда и да плаща данъци към нея". 

Проблемът не е в данъците, а в разпределението на тези данъци по приоритети, подчерта гостът. 

Една от основните роли на общината и на държавата е жилищата да бъдат достъпни. Не случайно, с изключение на България, във всички страни по света, включително в Африка и в далечна Азия, има работещи общински държавни политики, подчерта Шопов. "Много е просто - за да имаш едно жизнеспособно население, което да може да се възпроизвежда, да създава добавена стойност, да живее щастливо и пълноценно, то трябва да има жилище. Това е едно от първите неща, които трябва да се осигурят. И когато жилищата стават недостъпни или са недостатъчни страда цялата икономика и цялото общество - както в личен, екзистенциален план, така и в обществен план". 

"Ние от години имаме изписани и представени конкретни предложения как да стане това. В една пазарна икономика, ако искаш една стока да стане достъпна това не става с административни актове и рестрикции или облекчения, а с увеличаване на предлагането. Основен принцип в пазарната икономика е търсенето и предлагането. Когато търсенето е по-голямо от предлагането, жилищата в условията на пазарна икономика, единствената стока в България, където 30 години търсенето е по-голямо от предлагането. Значи има някакъв проблем. Щом на пазара не могат да излязат толкова жилища, колкото са необходими". 

Нашето предложение е да се намали административната тежест, заяви Георги Шопов. "Ако това се случи, то строителният продукт ще може много по-бързо да излиза и в много по-голямо количество на пазара. Другото много важно нещо е общината и държавата да регулират бързо и лесно територии, прилежащи към града, да изгражда инфраструктурата, така че предлагането да отговаря на търсенето". 

"Ние направихме анализ и в таблица оформихме основните компоненти в строителството, които влияят на крайната цена - бетон, арматура, дървен материал, гипс и т.н. Статистиката показва, че инфлацията при нас в момента е 31%. Само преди четири месеца, когато правихме подобен анализ беше 27%, тоест инфлацията в строителството продължава да расте. Преди година и половина ако сме можели да построим нещо със 100 лв., сега ни трябват 131". 

Най-много е нараснала стойността на дървения материал, след това е на строителното желязо. В строителството няма алтернатива при избора на материали - не можеш да използваш по-ниско качество бетон или желязо, които са основен компонент във формирането на себестойността. Компромиси могат да се правят в довършителните работи, но там инфлацията също е фактор, каза още гостът. 

Цените в строителството не се формират на седмична или месечна база, а на годишна или половин годишна база, допълни председателят на НАСП. "За миналата година покачването на крайния продукт - апартамент - беше 18% при инфлация 27%. Тоест, една немалка част се обира от предприемача, от строителя, за да може продуктът му да бъде продаваем, защото пазарът в една пазарна икономика не се интересува от това каква е себестойността ти, а на какви пари можеш да го продадеш. Ако нашата себестойност достигне до 5000 лв. на квадратен метър, нашият клиент няма да се интересува от това. Просто няма да има купувачи".

Къде отиват парите от разрешителните за строеж и защо трябва да се насочат повече усилия и средства, както е по света, да отиват за благоустрояване и развитие на нови територии? Защо е нужна политическа сила, която кардинално да промени случващото се в сектор "Жилищно строителство" с ясни и точни правила и регламент? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.