Ниското ниво на изградено базисно самоуважение - достойнство, превръщането на корупцията в "оперативна норма" , склонността за бърза морална дезангажираност - съвест, отговорност, чувство за дълг, както и свръхвисокото ниво на материализъм са факторите, които се оказват устойчиви в българското общество и показват склонността към корупция. В световен мащаб състоянието на психичното здраве и благополучието на хората е компонент от националната сигурност. Трагедии, като тази в Сърбия, се мултиплицират, пълзят и подронват усещането за доверие и сигурност, а то е най-важният ресурс в едно общество, за да може то да решава по-ефективно проблемите си. Това Пламен Димитров, психолог, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова. Димитров коментира в студиото резултатите от проведено психологическо изследване на склонността към корупция в България. 

Това е психологическо изследване, което установява, че склонността към корупция "пълзи", обясни гостът. "Говорим за пасивната корупция - склонността да приемеш подкуп при натиск и определени обстоятелства. Ние се интересуваме от основни психологически фактори. Това изследване бе проведено в три фази. Първата - от 2010 до 2019 началото, след това от края на 2019 година, когато започна Covid до края на пандемията, а сега направихме трета фаза с нова извадка. Това е представителна извадка за българските условия и факторите, които предсказват склонността към корупция у българина се оказаха устойчиви". 

"Има няколко психологически фактора, някои от които социодемографски, които предсказват тази склонност като нагласа, готовност и практика. Първият, най-важен фактор от личностно естество, е ниското ниво на изградено базисно самоуважение. Това, което наричаме достойнство. Това е породено от раннодетски и юношески преживявания на малоценност. Те остават устойчиво у възрастните хора".

Вторият най-важен фактор е възприятието, то е масово и за съжаление нараства, че корупцията е една оперативна норма в нашата социална реалност, че така правят всички, че това е напълно в реда на нещата и "ако не го направя аз ще го направи колегата", добави психологът. "След това идва най-важният психодинамичен психологически фактор с често пъти неосъзнавано действие, но много мощен. Това е склонността за бърза морална дезангажираност. Отпадането на тези саморегулации на поведението, които наричаме съвест, отговорност, чувство за дълг - висшите инстанции на личността". 

На въпросът как може да се противодейства на тези процеси, гостът отговори, че "вече има приложение на това изследване и то е насочено към съвсем прагматични цели". "Например, вграждаме в Центровете за оценка, които са основно корпоративни, проверката на лоялност и перспектива, потенциал за такава практика. Въвеждаме съответните методи, които използваме в изследването, за да предвидим рисковете. Прави се оценка на кадрите, скрийнинг в организациите - къде може да възникне подронващ авторитета, а и интересите на една фирма, проблем - да се поеме точно такава корупционна линия".

"Има и още един фактор, който не винаги се разбира правилно, но той е устойчив - средното и свръхвисокото ниво на материализъм. Усещането, че твоят материален статус трябва да бъде по-висок, отколкото реално заслужаваш с труда, усилията и компетентността си. И желанието, чрез заставане на едни или други отговорни позиции, да вземаш решение и да покажеш склонност към корупционни практики, за да подобриш своя статус". 

Гостът коментира и отразяването в медиите на "трагични обстоятелства, при които има масова смърт, в които смъртта присъства". Той подчерта, че те "мобилизират у хората огромно ниво на тревожност". "Лабилни хора могат да развият кризисни състояния, да не говоря за антисоциални, които буквално се чувстват освободени да събудят импулсите си. Трябва да се подхожда третирано, чрез една модерна политика". По думите на Димитров експертите и държавата трябва да работят в синхрон, "за да се удържа този вторичен риск, който наричаме вторична травма, виктимизация".

"За медиите това значи много вътрешно самопознание и разбиране колко мощен е ефектът на медиите. Да, бих казал, че социалните медии трудно биха могли да бъдат удържани, но официалните, отговорните медии, като вашата, разполагат с много начини така да поднесат информацията така, че тя да не индуцира". 

Каква трябва да бъде грижата за психичното здраве на подрастващите, а и на възрастните?  Защо в България е нужно да се прави пълен скрийнинг на психичното здраве на населението, каквато е практиката в развитите страни?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.