Устремът за борба с инфлацията надделя при решенията на централните банки тази седмица. ЕЦБ все пак намали повишението до 0.25% oт предишните 0.5%, а Федералният резерв обяви с половин уста, че най-вероятно ще направи пауза, докато в Европа пазарите залагат на още две повишения с подобен размер. Нови банкови проблеми или данни за инфлацията могат да променят политиката на Фед, докато за момента ЕЦБ категорично не споменава възможността за обръщане на посоката. Това коментира Красимир Катев, бивш зам.-министър на финансите, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Повишенията на лихвите винаги действат със закъснение върху реалната икономика от шест месеца - за да видим наистина ефекта от тези пикови лихви в САЩ от 5%-5.25% и в еврозоната от евентуално 3.75% през септември, трябва да мине един период. Моето лично очакване е, че и двете централни банки поне шест месеца след достигане на пиковите стойности няма да правят нищо в посока на намаляне на лихвите. За ЕЦБ пазарите очакват някакво намаление най-рано в първото или второто тримесечие на следващата година."

Според Катев ефектът от повишенията на лихвите вече е предимно изконсумиран от валутните пазари що се отнася до двойката евро/долар, но може да се очаква засилване на еврото в рамките на 2%-3% през следващите дванадесет месеца.

В коментар за волатилността на петролния пазар през последната седмица, Катев заяви, че се виждат ясни сигнали за рецесия в САЩ през третото и четвърто тримесечие на 2023 г., но спадащите цени ще помогнат за борбата с инфлацията в САЩ и Европа.

Федералният резерв в момента е зает с борбата с инфлацията и геополитическите процеси на деглобализация едва ли ще имат особен ефект върху политическите решения на банката, каза Катев. При евентуален дългов дефолт на САЩ, фактът че Китай е един от най-големите държатели на американски дълг може да повлияе на мисленето на централните банкери, особено с оглед на вероятен конфликт заради Тайван, допълни той.

Ако България беше член на еврозоната, щеше да се справя по-адекватно в борбата с инфлацията, тъй като нямаше да има забавяне в трансмисионната политика и ефектите от решенията на ЕЦБ щяха да се отразяват моментално в икономиката на страната, коментира Катев. Според него инфлацията в България ще падне до 9%-9.5% до края на годината - в сравнение с 4%-5% за еврозоната - като ситуацията е подобна в цяла Източна Европа.

"Много европейски банки дават лихви по депозитите над 3.5%, някои дори 4%, за разлика от български банки, където не съм чувал за лихва по-висока от 1%-1.5%, което е резултат на свръхликвидността в лева в България. Тази свръхликвидност и желанието на местните банки да направят свръхпечалба - плащат по 1% на дапозит, а могат просто да направят депозитите в банките-майки в Гърция и Италия на по 3%-3.5% без много да се трудят - докато не се вдигнат плавно лихвите по депозитите в лева, няма да почувстваме значително затягане на монетарната политика в България. Именно и затова БНБ бе проактивна с искането за минимални резерви... Забавянето на трансмисионната политика, свръхликвидността и ниските лихви по депозитите пречи на бързото овладяване на инфлацията. Ако можеше в момента да се получи лихва от 4%-5% в България, поведението на потребителя щеше да бъде малко по-различно."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.