Изкуственият интелект е изключителна възможност и като всяка възможност носи своите ползи и своите заплахи. За хората с висок интелектуален потенциал е изключителна възможност за премахване на досадна дейност и оптимизиране на работата, а за обикновения човек означава преквалификация. Най-голямата заплаха, която генерира изкуственият интелект, представлява създаването на дигитални автокрации. Това означава, че някой някъде чрез тази система на ИИ ще събере информация и ще изведе от нея заключения, които ще му дадат изключително предимство пред всички останали индивиди на земята. Това съдържа огромен риск, защото на края на този процес не стои изкуствен интелект, а стои човешко същество с всичките му плюсове и минуси, коментира доц. д-р. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в предаването „Бизнес старт” с водещ Роселина Петкова.
Със забавяне на навлизането на тази технология се цели да се намери ефективна форма на контрол на натрупването на информацията и обработването на данните. Ако това не се направи, ще станем жертва на такъв тип електронна дигитална автокрация, в която много малък кръг от хора ще разполага с цялата информация. Това ще засегне не само икономическия живот, но и политическия живот, избора на политическите системи, ще засегне фундаментите на демокрацията, посочи доц. Стойчев.
Коментирайки нивото на сътрудничество между университетите в България, събеседникът каза, че до голяма степен нашите университети като цяло са вътрешно затворени и взаимодействието между тях е на формално ниво.
„На мен би ми се искало да има отворени лекции и отворени курсове, включително чрез съвременните форми на комуникация онлайн, в която примерно лекция, четена в Софийския университет, да се вижда по същото време в още пет университета и обратното”, каза доц. Стойчев.
Голямата трансформация, която се състоя между 20 и 21 век е, че висшето образование не е край на формирането на личността, а единствено поставя неговите основи и всъщност предстои едно бъдеще, в което човек трябва три или четири пъти да промени или бизнеса, или това, с което се занимава, като намери начин да надгражда, сподели събеседникът.
Според него 20% от студентите са отворени към света, те са активни, те са търсещите, искат да научат нови неща. 80% обаче, по- голямата маса, искат просто семестърът да свърши, да се явят на изпитите, тези изпити да се премахнат, тоест те са превърнати за тях в някаква изключителна формална досада.
„Най-важният дефект на българската икономическа система е, че те не свързват собствената си квалификация с начина си на живот и бъдещите си доходи. Тази връзка в техните умове е счупена”.
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.