Зелената сделка, която цялостно цели да постигнем климатична неутралност до 2050 година пряко засяга модната индустрия, тъй като тя обхваща много аспекти - биоразнообразие, намаляване на отпадъците, повишаване на енергийната ефективност. Въвеждат се нови законодателни и незаконодателни инициативи, за да можем да достигнем повече устойчивост в модната индустрия. Говори се за екодизайн, дигитални паспорти и повишаване рециклируемостта на тъканите. Това казаха Йорданка Динева, координатор "Кампании" фондация "Биоразнообразие" и Жулиета Добчева, посланик на Българска фондация "Биоразнообразие" по проекта Game on и консултант по устойчиво развитие в модната индустрия, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
За щастие се вижда напредък. На европейско ниво това се забелязва особено ясно в Скандинавските страни, а също и в Германия и Франция. Франция е една от държавите, която най-сериозно налагат мерки и от следващата година ще бъде задължително да се поставят етикети на всички дрехи, които попадат в магазинната мрежа, които да показват въглеродния отпечатък на дрехите. Това цели да повиши осведомеността и да се намали т. нар. "зелено измиване", тъй като все още компаниите си позволяват да прикачат термини като "еко", "био", "органик", които все още не могат да защитят с данни.
На въпроса дали хората могат сами да се ориентират в момента дали при една марка използва "зелено измиване" или не събеседничките уточниха, че това, което може да помогне на потребителите е да следят за наличието на международно признати сертификати, като европейския сертификат, който изглежда като зелено листенце, има и европейски сертификат, който използва маркер, приличащ на цвете и също се употребява. Fair Trade сертификатът е също сертификат, който е добре да се разпознава. Това е сертификат за справедлива търговия. Това означава, че при производството не е използван детски труд и хората са работили в безопасни условия на труд.
Цената на бързата мода е много висока от гледна точка на влияние върху околната среда. Става въпрос за много големи количества вода - 93 млрд. куб. м. вода годишно, а модната индустрия е отговорна за 20% от отпадъчните води, защото няма достатъчно пречиствателни системи. Модната индустрия е отговорна за между 4 и 8% от въглеродните емисии, но по-притеснинетлно е, че ако продължаваме с тези темпове на производство и свръхконсумация, тя може да допринесе до 26% от въглеродния бюджет, който ни остава до 2050 година.
Предвиждат се регулации за компаниите за бърза мода, като вчера бе публикувано съобщение за мерките, предприемани от ЕК в тази посока, казаха гостенките. Ще има задължение продукцията да намалее и да се увеличи нейното качество. Трябва да се погрижим не просто да си купим нещо ново, но ще има по-дълъг живот. Променя се и самият дизайн на дрехите, за да се улесни рециклирането. Налагат се норми за рециклиране. Само около 1% от дрехите в момента се рециклират.
В момента се работи по този въпрос усилено, включително и в България. Във Варна в момента се изгражда съоръжение за рециклиране на текстил.
От съществено значение е и поведението ни като потребители, защото, за да бъде успешна една политика и да има контрол, трябва да има информираност и контрол и от двете страни.
Какви са събитията, организирани на "Деня на Земята", които помагат за намаляване на употребата на текстил? Как компаниите могат да контролират работния процес и спазването на етичните правила на труд и какви са рисковете?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.