Украинският слънчоглед не влияе на международните цени и на тези на вътрешния пазар. Забраната за внос на земеделска продукция от Украйна трябва да отпадне в противен случай преработвателите ще намалят капацитетите си, а някои може би ще спрат да работят. Искаме нормални условия за работа. Подходът е неправилен. Не може, когато има загуби, те да се социализират, когато има печалби, те да се приватизират. Това Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Днес се очаква Съветът на Европейския съюз по земеделие и рибарство да заседава по темата за вноса от Украйна и състоянието на селскостопанските пазари в общността. Българското правителство наложи временна забрана на вноса на над 20 хранителни стоки и суровини от Украйна. 

"Ненужни са опасенията на Министерството на земеделието, че Полша и Унгария са въвели ограничения. Защото Полша миналата година е внесла 40 000 тона, Словакия - 12 000 тона, единствено Унгария е внесла 180 000 тона слънчоглед, но те имат мощности, с които да го преработват. Най-големите вносители са България и Румъния. Най-добрият вариант е тази забрана да отпадне и българските предприятия да работят".

Забраната на вноса на слънчоглед от Украйна ще се отрази неблагоприятно на сектора, защото България произвежда около 2 млн. тона слънчоглед, за производство на олио за вътрешна консумация са необходими около 250 хиляди тона, така че около 85% от произведения слънчоглед в България е предназначен за експорт, дали като суровина или след преработка. Мощностите за преработка на слънчоглед, които се изградиха в страната, вече са за над 3,5 млн. тона. Отделно много динамично се развива един сектор само за белене на слънчоглед, където са необходими още около 700 хиляди тона, обясни Яни Янев. "Така че, произведеният слънчоглед в България не е достатъчен, за да натовари наличните производствени мощности. Налага се внос. Такъв е осъществяван и предишните години - над 800 000 тона слънчоглед се е внасял. Не само от Украйна, от различни страни, които са производители. Така че забраната за внос на украински слънчоглед ще се отрази негативно на преработвателите, защото и сега има договори за внос на украински слънчоглед, които нашите преработватели са сключили и от който зависи изпълнението на договори за доставка на олио и шрот". 

"Ако има забрана за внос на слънчоглед тези договори няма как да се изпълнят. Оставам с впечатлението, че забраната касае целия внос, независимо кога са сключени договорите. Дали този слънчоглед ще влезе в България, ще бъде преработен в нашите преработватели, или ще се насочи към други държави, където това да се случи, или ще бъде преработен в Украйна под формата на олио или слънчогледов шрот, то той ще излезе на външния пазар и няма да се отрази на цените на слънчогледа. Но ние ще бъдем лишени от това количество, което да преработим. Друг, по-съществен проблем, е дали ще можем да придобием български слънчоглед на пазарни цени, който може да пробие навън, защото около 85-90% от продукцията се изнася".

На въпроса дали цените на слънчогледа в момента удовлетворяват българските производители, гостът се съгласи, че цените паднаха доста от своя пик през миналата година като добави, че процесът на понижение е постоянен. "Ние през цялото време сме били на пазара и сме купували и от вътрешния пазар, и от внос, но трябва да купим на такава цена, на която бихме могли да продадем продуктите си". 

"Българският слънчоглед, който в момента е наличен, е предлаган на цени, които не са подходящи той да бъде преработен или изнесен като слънчоглед. Ако ние преработвателите не даваме пазарна цена, то има други купувачи, пазарът е отворен и ще се изнесе като семе".  

Къде е равновесната цена е трудно да се каже, но не можем да купим на цените, за които се говори - че тяхната себестойност е около 1000 лева, каза събеседникът. "Те не искат да загубят и трябва да постигнат поне тази цена. Но в момента няма как да се даде такава цена. Не можем да купим стока, която не може да се продаде. После дори и "на нула" да работим, пак няма да можем да продадем продукцията си. А ние не искаме да губим, а и няма кой да купи тази стока". 

Русия и Украйна са най-големите производители на слънчоглед. Те произвеждат около 56% от световното производство. 68% от експорта на слънчогледово олио се държи от двете страни. Делът на Украйна беше около 40%, а ние сме поставени в ситуация да се конкурираме в Черно море с най-големите производители и преработватели на слънчоглед. Украйна, въпреки тежките условия, имат изнесени около 3 млн. тона олио. Това олио е направено от този евтин украински слънчоглед. Така че, ние работим този украински слънчоглед, но той е натоварен с много разходи, докато дойде до нашите предприятия, подчерта Янев.

"Създаде се едно настроение срещу качеството на украинския слънчоглед. Ние закупуваме, не само от Украйна, а от всички страни, където е възможно, но за съжаление те не са толкова много. Само контролиран от независими международни организации слънчоглед по отношение на пестициди, тежки метали, микротоксини и всички други изисквания, на които трябва да отговаря, влиза в България и когато влезе ние също го контролираме чрез същите организации. Агенция по безопасност на храните също контролира. Никой не може да си позволи да произвежда продукт с некачествена стока".   

Миналата година България е произвела около 2 млн. тона слънчоглед, 250 000 тона са за вътрешна консумация, а отделно има внос на 1,4 млн. тона слънчоглед. Информацията на Министерството на земеделието сочи, че сме произвели над 1 млн. тона слънчогледово олио, като вътрешната консумация е около 90-100 хил. тона, а всичко останало се изнася. Ние не задържаме слънчоглед в складовете си. Извършваме продажба два, три месеца напред, каза Янев.

"Ако бъде забранен вносът на украински слънчоглед, ние ще се опитаме да внесем от други страни, но възможностите не са много - от Румъния и Молдова. Всяка държава, производител на слънчоглед, прилага защитни мерки за експорт на своята суровина, така че те подсигуряват вътрешните си преработватели и тогава освобождават за експорт. Все по-малко са възможностите, от където можем да си осигурим допълнителни количества. Така че, за това ние даваме предимство на българския слънчоглед, стига той да се предлага на приемливи цени". 

Търговията със слънчоглед в световен мащаб не е голяма - тя е около 6,5% от световното производство, добави гостът. "Голямата търговия е на нерафинирано олио. Ние, въпреки тежките условия, защото се конкурираме с производители, които имат регулирана икономика, успяваме да се конкурираме с най-големите производители. В момента, с тази забрана, се разстройва цялата система. Ако се забрани вносът, производителите не искат да продават на приемливи цени, тогава наистина ще стане сложно. Ние ще намалим капацитетите, някои може би ще спрат. Това ще се отрази на цената на олиото и на вътрешния пазар. Тъкмо се поуспокои пазара. Не разбирам защо е необходимо по този административен начин да се ограничава". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.