България не се възползва от конкурентното си предимство за директна държавна помощ за привличане на чужди инвеститори, което е широко използван инструмент в страните от Централна Европа. Ако бъде правилно насочена, такава програма ще ускори преструктурирането на икономиката към по-висока добавена стойност и може да повиши нивото на високо платени работни места в по-слабо развити региони. Цел на подобна програма трябва да е до 3-4 млрд. евро производствени инвестиции на година, което е нужно за стабилен растеж от над 4% на БВП, с което България ще може да настигне конкурентите си в ЕС. Това коментира Росен Иванов, член на УС на BESCO и управляващ партньор в BlackPeak Capital, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Сравнителен анализ на BESCO показва, че България изостава драстично от Централна Европа по отношение на привличането на инвестиции, каза Иванов. "За 2022 г. директните инвестииции в България са 2 млрд. евро, в Румъния са над 10.5 млрд., в Сърбия - над 4 млрд., а сравнения със Словакия и Унгария са обсолютно неадекватни." Привличането на експортно ориентирани инвестиции е жизнено важно за растежа на икономиката и зависи от имиджа на държавата, наличието на инфраструктура, индустриални зони и работна ръка, но една от основните предпоставки е наличието на директна държавна помощ.
"Нашият Закон за насърчаване на инвестициите е абсолютно остарял и неадекватен - нашият бюджет за насърчаване на инвестициите е около 10 млн. евро на година, а само в Унгария една инвестиция за производство на електрически батерии за 9 млр. евро. получи държавна помощ от рода на 900 млн. евро. Ако искаме да сме сериозни в борбата за важни инвестиции в реално нови индустрии, трябва да мислим доста по-смело в тази посока."
Според Иванов промените в закона трябва да са насочени към опростяване на сложните прагове и възможностите за директна държавна помощ на производствени компании в сектори с повишена добавена стойност, както и за помощ при по-ниски прагове на инвестиции под сегашните и инвестиции в по-малките региони.
"Най-значим и често срещан метод е директна субсидия, която фирмите да могат да използват за допълнителна инфраструктура, наемане и обучение на работници... Тези средства да се отпускат само при два важни критерия - при изграждането на даден завод и да са обвързани с критерий за заплати над средните за общината, в която фирмата инвестира."
Такава директна помощ е позволена от европейските регламенти и България има право на до 60% интензитет на такава помощ, но не ползва това право, каза Иванов като предположи, че това е заради липса на анализ на действията на конкурентните държави и капацитет да се защитават такива помощи в Брюксел.
"Нашата препоръка е да не стигаме до максималния интензитет, освен ако не се касае за супер важни стратегически проекти, а да се търси по-балансиран подход, който да ни направи конкурентоспособни, без да натоварва излишно държавния бюджет."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.