В България нямаме специализирано законодателство, което да е директно насочено към фалшиви новини. Имаме забрани, свързани с разпространение на клевети, на информация, която цели да предизвика насилие и омраза, но нямаме законодателство, посветено на фалшивите новини. Това важи за много други европейски държави, защото преценката как точно се определя коя новина е фалшива и как се разграничава мнението от твърдението за някакъв факт винаги е много деликатно, коментира адв. Десислава Кръстева, старши правен експерт във фондация "Право и Интернет", в предаването „Бизнес старт” с водещ Роселина Петкова.
Хакерските атаки срещу училищата, които се случват в последните няколко дни в България, показват, че в публичния сектор трябва да се насочат системни усилия в посока на това да се гарантира адекватно ниво на киберсигурност, посочи събеседникът.
Усилията трябва да бъдат насочени и към постигане на по-висока информационна култура, как да боравим с новите технологични инструменти, които ни дават много възможности и не може да се откажем от използването им само заради факта, че не знаем как да се ориентираме в информационния поток.
„Инвестицията в добра информационна култура и отсяване на фактите от търсенето на сензация и от слуховете, е нещо, към което трябва да се ориентираме и да се научим като общество да работим в тази посока”, подчерта Кръстева.
Трябва да държим сметка, че когато говорим за информацията, която излиза в социалните мрежи, се намираме в положение, в което са в конфликт основни човешки права. От една страна това са правото на мнение, свободата на словото, правото на достъп до информация. От другата страна стои необходимостта - когато се реализират тези права, да се гарантира приемливо ниво на сигурност за ключови сектори и за ключови аспекти от нашия живот. От тази гледна точка може да бъдат въведени някакви ограничения, но това е много трудно и това е много труден баланс, защото границата между това да се създадат определени забрани и ограничения, които целят по-голяма сигурност в банковата система или утре в нещо друго, и от друга страна – налагането на цензура и ограничаването на свободата на словото, този баланс винаги е много труден. От тази гледна точка и самите държави подхождат много предпазливо, когато говорим за регулации, например свързани с фалшиви новини. А когато говорим за социалните мрежи – тъй като там нямаме дори медии, е още по-деликатно, обясни събеседникът.
Запитана как могат банковите власти да направят оценка на влиянието на социалните медии, защото очевидно линията между слух и коментар е много тънка, Кръстева каза, че не би могло да се въведе санкция или забрани за изказване на мнение.
„Това би противоречало на принципите, заложени в демократичното общество. Но вече има регулации, които са насочени към онлайн платформите. Миналата година бяха приети два ключови регламента за Европейския съюз за цифровите пазари и за цифровите услуги. Предвидени за сериозни задължения особено на големите онлайн платформи да извършват определени оценки на риска и определени действия за премахване на незаконно съдържание”.
Кибератаките са част от съвременните инструменти за водене на война и освен към Украйна, имаше атаки и към други държави. Поради тази причина се развива законодателство в тази сфера и догодина ще влезе в сила нова директива, която въвежда доста нови изисквания в областта на киберсигурността, разказа Кръстева.
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.