Почти 70 млн. души от Европейския съюз са застрашени от психични разстройства заради серията кризи през последните години, а депресията се очаква да бъде на първо място като причина за загуба на работоспособност до 2030 г. Всички мерки трябва да бъдат към насочени към превенция на такива състояние, а заради демографската криза България трябва да усили интеграцията на хората в неравностойно положение на пазара на труда и да се възползва от остатъчната работоспособност на лицата с намалена такава. Това коментира Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и член на Европейския икономически и социален комитет, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Последният доклад на индекса на психичното здраве Headway показва в момента 600 млрд. евро (близо 4% от БВП) загуби има ЕС заради психически разстройства. Северните страни се справят по-добре със ситуацията, а Румъния, България и Словакия са посочени като държави, които не се справят толкова добре... Най-важно е да се разбира, че едно психическо разстройство не е присъда, може да бъде лекувано."

Психичното здраве е обособено като приоритет на ЕС, а България има Национална стратегия и пътна карта, но реализирането на мерките среща различни трудности, каза Ангелова. В страната има само 500 психиатъра, от които едва 100 работят на терен; 70% от работодателите казват, че разбират тези въпроси, но няма да наемат лице с депресия, даде за пример тя.

Според Ангелова пътната карта на България трябва да се разшири с повече мерки, насочени към децата и ефектите от кризите върху тях, както и здравните лица, които в цяла Европа понесоха тежестта от пандемията, а сега трябва да работят в силно напрегната здравна система заради забавените от пандемията лечения. Трябва да се засили и ролята и участието на социалните предприятия, които стават все по-модени и възприети в България, тъй като дават големи възможности за интегриране на хора с намалена работоспособност или лошо психично здраве в пазара на труда, каза Ангелова и даде за пример как хора със синдром на Даун се реализират много добре като санитари.

Пазарът на труда в България изпитва нужда от близо 300 000 души, като всяка година се губят по нови 50 000, което може да бъде частично решено чрез нова оценка на остатъчната трудоспособност.

"Нашата система е фокусирана върху загубата на трудоспособност, а не върху оценка на това какво едно лице в неравностойно положение би могло да прави, така че да допринася за собственото си развитие... Трябва да се насочим към мерки, които изваждат хората от специализирани институции или от социалната система и да ги насочи към трудова интеграция."

Това ще изисква сериозна промяна на нагласите, на работната среда, както и подкрепящи мерки от бизнеса. Икономическият и социален съвет изготвя анализ по темата, който ще бъде представен през юли, каза Ангелова. Хората с увреждания в България са почти 500 000 и мобилизирането на тяхната остатъчна трудоспособност е сериозен резерв за пазара на труда, каза тя.

Друга краткосрочна мярка за решаване на проблемите с недостига на кадри е облекчаване на мерки за внос на персонал в България, които са доста по-рестриктивни от тези на съседни страни, каза Ангелова.

"Вече загубихме възможността да внасяме работници от Молдова, където Румъния ни изпревари, и сега трябва да се състезаваме с по-далечни дестинации като Киргизстан и Узбекистан. ЕС работи по т.нар. Пакет на талантите, който е свързан с облекчаване на достъпа на граждани от трети страни до пазара на труда, и България ще се състезава с всички европейски държави за този допълнителен ресурс."

Какво е защитена и подкрепена заетост, каква е политика на ЕС за психичното здраве може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.