Човешкият мозък не е добре проучен. Инвестират се милиарди, за да се развиват технологии за запис и стимулация. Още не знаем как човек мисли и можем само да записваме някои косвени данни. Изкуственият интелект има голяма роля в невротехнологиите, защото позволява да се анализира огромния обем такива данни, като това би ни приближило до повлияването и лечението на някои неврологични заболявания. Това коментира доц. Димитър Проданов, ИИКТ - БАН, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова. Гостът коментира новосъздадената експериментална лаборатория „VIBraTE“ в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН (ИИКТ-БАН). 

Проектът се финансира от ЕК по линия на инструмента за разширяване на участието. Финансира се създаването на нови научни групи и лаборатории и в момента в България има четири проекта от този кръг на финансиране. 

"Перспективите за развитие на невротехнологиите в България са добри. За сега сме успели да говорим с клъстера по изкуствен интелект, където има доста стартъп компании. Невротехнологиите са допълващи към този тип дейност и не са точно изкуствен интелект. Това са всички технологии за запис и стимулиране на мозъка".

В лаборатория „VIBraTE“ ще се изследват взаимодействията на имплантирани електроди с мозъка, като това има значение за лечението на болести като паркинсон. Една от целите на проекта е да се моделират електроди, които са имплантирани. обясни гостът. "След това ще се опитаме да оптимизираме геометрията на тези електроди, тъй като те не са оптимални по доста причини. Това ще бъде един от транслационните резулати на лабораторията и се надяваме да събудим интереса и на клиницисти в тази област". 

Човешкият мозък не е добре проучен, въпреки че напоследък има доста инициативи в тази посока. Например Human Brain на ЕС, има и в САЩ, Япония, в Китай. Това са нови технологии, в които се инвестират милиарди, за да се развият възможностите за запис и стимулация. Ние все още не знаем как човек мисли. Ние можем само да записваме някои косвени данни. 

"Изкуственият интелект има голяма роля в невротехнологиите, защото сега има няколко сонди за запис на мозъка, които записват няколко стотин канала едновременно и това е един голям поток от данни, който много трудно се анализира. Разработват се инструменти в областта на изкуствения интелект, които да позволяват по-бързо обработване на такъв тип данни". 

За бъдещето на проекта Neuralink на Илон Мъск гостът каза, че неговата дейност е "много показателна", защото "той по принцип е един от пионерите на няколко типа стартъпи и мисля, че той ще успее в основната си технологична цел, а именно да разработи устройство, което да бъде тествано на хора". 

Там имаше известно забавяне заради възражение, свързано с премахването на електродите от мозъка, защото целта на Мъск е да приложи технологията при здрави хора, да направи инвазивен интерфейс между човека и компютъра, обясни събеседникът. "Затова стандартите за оценка на риска са по-високи. При увредени пациенти, например при болни от епилепсия, нещата не стоят така. Така че аз си мисля, че първите приложения на тази технология могат да бъдат при болни с неврологични заболявания, а не при здрави хора". 

Относно моралните дилеми, които биха възникнали с напредъка на технологиите в тази област, гостът каза, че такива ще възникнат във връзка с обработката и съхранението на данните, които се събират при взаимодействието между човешкия мозък и външните елетронни устройства. Той коментира, че стандартите в САЩ и ЕС са различни и в това отношение Европа ще има по-високи стандарти. Сега влиза една важна законодателна мярка на ЕК за европейското здравно пространство и някои от проблемите ще бъдат адресирани там.

Какво представлява невроинформатиката?  

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.