Предстои сливане на технологията и биологията и човечеството трябва да бъде подготвено за този момент, но обещанията за развитие на нови способности от хората чрез импланти са все още далеч от реалността. Технологиите не са панацея, но са част от комплексния подход за лечения на заболявания на хората, заедно с фармакология, промяна на начина на живот, терапия, като в много случаи се налага и чисто индивидуален подход. Това коментираха доц. д-р Кирил Терзийски, патофизиолог, невролог и специалист по медицина на съня, и Петко Желязов, продуцент на Ratio, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
"Доста далеч сме от оптимизирането на стандартни когнитивни процеси чрез технологии. В извества степен и сега го правим чрез нашите устройства. Но обещанията някой ден да говорим телепатично, паметта ни да работи по-оптимално, да виждаме в различни измерения, на този етап са меко казано наивно, тъй като мозъкът и процесите в него са доста по-сложни, отколото си мислим... Технологиите ще са ни по-скоро полезни да разберем как работят тези процеси и на базата на това знание да потърсим начини да подобрим тяхната функция и да разработим съответните терапии. Докато не разберем как точно работи съответното поведение и мислене, е трудно да си представим, че можем да създадем технология, която оптимизира човешкия мозък", каза Желязков.
Разработки, подобни на Neuralink на Илон Мъск, са насочени към хора, които имат някакъв медицински проблем, и "поправяне на някакъв дефект", но не може да се говори за някакво подобряване на индивида чрез импланти, добави Терзийски.
Такива научни приложения се случват вътре в компаниите и по този начин далеч от публичния дискурс, които да оформи съответните регулации, за бъдещето на тези технологии.
"Иначе може да се срещнем с риска изведнъж на пазара да излезе продукт, който прави нещо фундаментално различно и ние не сме готови за това", каза Желязков.
Ratio отбелязва "Месец на мозъка" през март със серия от събития, които целят да информират за работата на мозъка, ролята на съня, различни социални митове, и да помогнат на хората да вземат по-информирани решения в живота си, разказа Желязков.
Мит е например, че когато не можем да заспим, е добра идея да четем книга или да гледаме филм. Това е абсолютно контрапродуктивно и води до още по-голямо безсъние, когато човек вече има проблем, коментира Терзийски.
Всички хора имат проблеми със съня като това е особено отчетливо в развитите общества заради по-високите нива на психо емоционален стрес, водещи до безсъние, и по-голямото навлизане на технологични джаджи в бита с техните сигнални светлини, каза Терзийски и добави, че пандемията от затлъстяване също е причина за по-високи нива на безсъние. Технологиите все пак са полезни за диагностициране на проблеми със съня и лечения на заболявания като сънна апнея.
"Смарт устройствата дават известна индикация за качеството на съня и за наличието на някакъв проблем. Те биха могли да ни помогнат да спазваме по-здравословна рутина за физическа активност и сън и да ни помогнат да получим по-добър сън, когато сме го изгубили, като част от някакво лечение", каза Терзийски.
Мозъкът продължава да работи по време на сън, макар и с по-различни функционалност, като периодът на сън има голяма значение за консолидирането на паметта и за научаването на нови умения.
"Ако искате да се научите да карате колело, това ще се случи по време на REM фазата на съня, когато сънуваме", каза Терзийски.
Какво предстои на Ratio, как с прости мерки можете да подобрите съня си и как биологичните невронни мрежи ще повлияят на изкуствения интелект може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.