Пандемията увеличи обществения интерес към научните изследвания, но това не се предава на университетско ниво, където има отлив на желаещи за основни науки като математиката. Именно математиката стои в основата на разработването на пандемичните модели, които прогнозираха развитието на Covid-19 по света, а придобитите математически умения са приложими в най-различни сектори на съвременната икономика - от IT сектора до финанси. Това коментира доц. Петър Рашков, БАН, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Интересът към математиката на ниво университет е наистина намалял през последните години. Има програма, която в момента се опитва да привлича студенти и докторанти - тя стартира едва миналата година и тепърва ще се види резултата. Докторантските стипендии бяха повишени, но все още има какво да се желае, за да може повече студенти да продължат обучението си на ниво докторантура... Конкуренцията във Факултета по математика и информатика е жестока - има много софтуерни фирми, които привличат студенти с по-високи заплати и много хора се ориентират към компютърните науки още като бакалавър".

Срокът на програмата за повишаване на изследователския капацитет в математиката е само три години, което създава друг проблем - как да се задържат изследователите след изтичането ѝ.

За математическите изследвания не са необходими скъпи лаборатории, но трябва да се осигури постоянно финансиране за обучението и задържането на квалифицирани кадри, обясни Рашков, като средствата по Фонда за научни изследвания към МОН не са достатъчни за тази цел.

Институтът по математика и информатика участва в двустранни споразумения с чужди научни институти, но среща затруднения при участието в програми на ниво междудържавни спогодби. Последните се финансират чрез конкурси на МОН, "но липсват достатъчно контакти на ниво държава, за да може българската държава да създаде двустранни спогодби с други държави, така че да се получи финансиране от държавата-партньор за такива двустранни проекти".

"Пандемията възобнови интереса към ползата от научните изчисления. Видяхме, че са необходими не само математически модели, но и много изследвания от микробилогията и медицината".

Изчислителната билогия представлява съвкупността от математическо моделиране, анализ на данни и числени симулации, за да се изследва развитието на дадени билогични системи или процеци, обясни Рашков.

"С развитието на технологиите през последните 20 години изчислителната биология обхваща нововъзникващи области като изкуствения интелект за анализ на големи данни. Класическото ѝ начало е в математическото моделиране преди повече век с първите модели, които описват разпространението на заразни болести като малария и туберкулоза".

Основната полза от развитието на научните излследвания е в повишаването на качествота на човешккия капитал, смята Рашков. Докторантите се научават на дългосрочно съсредоточаване в даден проект, като придобитите качества за разрешаване на сложни казуси са приложими в различни неакадемични области - от моделиране на риск за банки и застрахователни дружества до разработване на нови лекарства във фармацевтичната индустрия.

Изчислителната биология я очаква бурно развитие в бъдеще, като има бекрайно много сфери за нейното приложение, особено с новите технологии за събиране и анализ на данни, добави Рашков.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.