Възрастовата граница пада и вече има деца без родители дори и на 2-годишна възраст, за които се търси убежище в България. Основните предизвикателства пред децата бежанци, идващи в България от Близкия Изток и от Украйна, са свързани с езиковата бариера и културните различия, които пречат на социалната адаптация, развитието и мотивацията на децата. Едно работещо решение, което би се отплатило многократно, е създаването на възможност за подготвителна година, в която децата да учат българския език и да се запознават с българската културна среда. Така те ще видят и бъдеще в България и няма да се отправят към Западна Европа още щом завършат българската образователна система. Това коментира Владислав Дамянов, координатор кариерно и личностно развитие в Каритас София, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова. 

Подкрепата на децата бежанци в България, осъществявана съвместно с усилията на държавата и на неправителствените организации е "болна тема", каза гостът. По думите му откакто броят на непридружените непълнолетни в България нарасна, този проблем се изостря. Всички неправителствени организации, които работят в Регистрационните приемателни центровете на Държавната агенция за бежанци, се стремят да им дадат възможност да имат бъдеще. 

Преди началото на войната в Украйна повечето деца бежанци са били от Близкия Изток, по-голямата част от Сирия, но и от Авганистан и др. От миналата година започват да идват и от Украйна. По-голямата част от идващите от Близкия Изток се регистрират в центровете на Държавната агенция за бежанци, а идващите от Украйна в повечето случаи се настаняват директно в центрове за настаняване от семеен тип, обясни Дамянов.

"Украинските деца, влизайки в България, по международната спогодба, получават автоматично временна закрила, докато влизащите от Близкия Изток минават задължително в процедура за получаване на статут". 

За съжаление през последните години доста спадна възрастовата граница. В момента има деца на 2-годишна възраст в България и са потърсили международна закрила, а най-големите са почти на 18 години. Придвижването на най-малките става с познати, с други възрастни, прикрепени към други семейства, каза още активистът.

Основните предизвикателства пред децата са свързани с езика, каза той. "Ако децата са във възрастовата граница до 16 години, те биват записвани веднага в българската образователна система, но най-големият проблем е в разбирането на контекста и съдържането в учебния материал. Това, което виждаме на терен, е, че те не могат да се включат адекватно в българската образователна система, след като не знаят български език". 

Посоката, в която се работи в момента е да се създаде възможност за подготвителни години и за осигуряване на период, в който тези деца да овладеят българския език, добави гостът. "В момента има една наредба на Министерството на образованието и науката, която дава възмоност за допълнителни часове по български език, паралелно на другите часове, които те имат в училище. Тоест, това са извънредни часове. Това означава и натоварване за самите деца, и натоварване за учителите". 

"При децата, които попадат в българските училища, когато педагозите успеят да ги подкрепят в тяхната адапатция, има напредък. Но никой не очаква учителите да знаят майчиния език на бежанците и в повечето случаи децата не разбират какво се изисква от тях, какво е заданието, което им се дава и се създава сериозен риск те в някакъв момент да отпаднат от образователната система".

София и Харманли, където е най-големия регистрационен и приемателен център, са двата града, където има най-много деца бежанци от Близкия Изток, каза събеседникът. "Трудно е децата да се адаптират в средата сред учениците си, защото не знаят езика, а и нямат много културни прилики с тях. Случват се и случаи на агресия и дискриминация в училище. Благодарни сме на Министерството и образованието и науката, защото реагират много бързо на тези сигнали". 

"Мислихме си, че с пристигането на украинските бежанци, агресията и дискриминацията няма да ги има, защото сме два близки народа, с близка култура. Но напоследък забелязваме, че и към украинските деца има същото отношеине, като към децата от Близкия Изток". 

Една инвестиция в подготвителна година, в която децата да учат българския език и да се запознават с българската културна среда, би се отплатила многократно, подчерта Дамянов. "Децата ще видят, повечето от тях са тийнеджъри, перспективата си в България и няма да искат да заминат към Западните страни, към които са се отправили". 

"Към този момент единици от тези деца, след като завършат училище, остават в България". 

След като се пристигнат в приемателните пунктове, децата се настаняват в т.нар. защитени зони, които се менажират и управляват от Международната организация по миграция. Там те получават социална грижа, за да се чувставт по-сигурни, сподели събеседникът. През това време екипите на Каритас, както и на с екипите на Съвета на жените бежанки в България, изпълняват "проект за създаване на условия за смислено ежедневие за тези деца".

"Опитваме се да организираме различни дейности. Говорим за здрав, за почистването на помещенията, надграждаме едни т.нар. бонусни програми, за да създаваме стремеж и мотивация у децата. Освен това им даваме възможност да учат и усъвършенстват българския си език в неформална среда. Организират се и различни активности - сесии за ограмотяване, спортни събития, рекреативни, културни, водим ги и на излети, за да видят и опознаят града, в който живеят".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.