Сериозните нарушения на Международното хуманитарно право се наричат военни престъпления и Международният наказателен съд в Хага има юрисдикция да преследва и да раздава присъди за такива военни престъпления. Големият проблем е, че Русия не е страна членка по Римския статут  и съответно Международният наказателен съд няма юрисдикция да съди хора с руски паспорт за престъплението агресия, включително Владимир Путин. Поради тази причина срещу хората, които са отговорни за тази агресия в Украйна, най-вероятно няма да се случи нищо – поне в обозримо бъдеще в Международния наказателен съд в Хага. Това казаха Яна Обрешкова и Тодор Рогошев, магистри по международно право, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

Експертите припомниха, че има разследвания още от анексирането на Крим през 2014 година, но че решения все още няма и най-вероятно ще минат много години преди това да се случи. 

Международното хуманитарно право регулира отношенията между държавите, които се намират във фактическо отношение на война, като не е задължително войната да бъде обявена. Въпреки че риториката на Русия през цялото време е, че това не е международен конфликт, а е специална военна операция, то това няма никакво значение и може да се приложи  Международното хуманитарно право, защото има военен конфликт.

Международното хуманитарно право определя правилата на войната – кой може да бъде нападнат, кои обекти може да бъдат атакувани и кои са категориите защитени лица. Не могат да се нападат военнопленници, деца, болни хора, медицински персонал.

„Международното хуманитарно право е превантивно и за да няма жертви, които са с такъв статут, се прилага то”, отбеляза Обрешкова.

Най- честите нарушения на  Международното хуманитарно право в Украйна са нападенията върху цивилни обекти като жилищни сгради и убийства на цивилно население.

„Не е много ясно дали използването на ядрени оръжия е разрешено съгласно Международното хуманитарно право. Има създадени оръжия, които са с почти същата мощност като малки ядрени оръжия, и за тях няма забрана да се използват. На въпроса забранени ли са ядрените оръжия и тяхното използване  Международният съд отговаря, че по принцип „да”, но в някакви много крайни случаи, когато съществуването на държавата е застрашено, не може да каже”, каза Рогошев.  

Що се отнася до това дали войната в Украйна показва нуждата от реформи в Международното хуманитарно право, Рогошев посочи, че с всеки един въоръжен конфликт възникват нови въпроси и нови казуси.

„Последните неща, които виждаме във войната в Украйна, е използването на изкуствен интелект в оръжия...Генералното правило към този момент е, че не е добре изкуственият интелект да действа абсолютно сам. Не е сигурно дали той може да направи разделение между военен обект и военно лице и цивилен обект и цивилно лице”, изтъкнаха събеседниците.

Целият разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.