Има реална опасност мебелни и дървообработващи компании да напуснат България
Проф. д-р Васил Живков, Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост, в "Бизнес старт", 20.02.2023
Обновен: 13:53 | 20 февруари 2023
Оказа се, че ние българите сме много изобретателни в това как да си сложим прът в колелата. Ние сме осмата страна в Европа по горски територии. Имаме огромен запас от дървесина - може би 800 млн. кубика. Вместо да подпомогнем нашата индустрия, точно 2021 година, когато далекоизточните производители загубиха пазарите си в Европа заради транспортни разходи, ние да вземем техния дял, ние се съсипахме, поради грешни политически движения. Това каза проф. д-р Васил Живков, Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Гостът коментира новината, че ключови заводи в дървообработващия и мебелния сектор спират работа заради високите цени на дървесината.
Данните от членовете на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост показват, че в този сектор има големи компании, инвестирали стотици милиони, заяви проф. Живков. "Те не могат да решават проблемите си на парче и се нуждаят от дългосрочна стратегия и планиране на дървесината, която ще ползват. Тъй като нямат предвидимост и играят хаотично на някакви търгове, са намалили производствените си мощности между 50 и 70%. Има реална опасност тези компании да преместят производството си от България, защото в Румъния, например, има по-добра политика от нас в областта на горскостопанския сектор".
"В мебелната промишленост един от най-големите производители на столове, не само в България, но и на Балканите, премина на една смяна. Загуби около 30-40% от договорите с крупна, голяма, световна верига за мебели, точно поради непосилните цени на дървесината. Това означава освободени хора, намалени приходи за бюджета. Всичко това е много негативен процес, който се случва в държавата ни".
През 2021, след като се отърсихме от шока на Covid, видяхме светлина в края на тунела и започнахме да работим на високи обороти. Пазарите се развиваха в България и извън нея. Тогава се случи едно извънредно събитие - един служебен министър, проф. Христо Бозуков, под въздействието на един изп. директор на Изпълнителната агенция по горите, реши, че трябва да се намали добива на дървесина в горите във фаза на зрялост, вековните гори, с 30%, каза гостът. "Първоначално ние не очаквахме, че ефектът на тази заповед ще бъде толкова голям, но постепенно към края на годината забелязахме, че освен, че е намалял добива на дървесина, тази заповед даде начало на спекулата с дървесината. Тази спекула трайно се намеси през 2022 година".
"По данни на НСИ за горскостопанските продукти 39,5% е увеличението на цените им 2022 спрямо 2021 година, като има продуктови групи, които са с увеличение над 50%".
Не можем да бъдем конкурентни с тези цени, като към това трябва да добавим и спекулата, коментира гостът. "Част от играчите на пазара видяха една отлична възможност да инвестират - вместо в биткойни, да инвестират в дървесина, за да трупат печалби".
Разбира се, има и други фактори, подчерта проф. Живков. "Очаквахме, че войната в Украйна ще има отрицателен ефект върху наличния пазар на дървесина. Това е съвсем логично, защото Русия и Украйна са много сериозен доставчик на масивна дървесина. След като направихме вътрешно проучване в камарата, се оказа, че не е чак толкова голям процентът на дървесина, която идва от тези страни, макар че не е и малък".
"По-скоро причините са вътрешни. Има и обективни фактори. Например дърводобивът е изключително изостанал и нерентабилен и неефективен, с много остаряла техника и недостиг на работна ръка. Звеното гора - ползватели на дървесина се прекъсва в този сектор. Там нямаше инвестиции през последните 20 години. Този сектор беше изпаднал от програмите за конкурентоспособност. Той не получи никакви субсидии, за разлика от земеделските производители и логично изостана. За разлика от дървообработващите и мебелните фирми. Това е една от негативните причини за състоянието на този пазар. Дърводобивът изостава от дървопреработването."
"Вашият дърводобив е на предвоенно ниво, от преди Втората световна война в Австрия", цитира гостът един австрийски инвеститор, собственик на голяма компания в България. "Използва се животинска тяга, много ръчни инструменти и ръчен труд, което донякъде оскъпява добива, но и не щади гората. Другият проблем, който се получава от ниското ниво на оборудване на дърводобива е, че горските пътища се разбиват, сече се така, че не се щади гората, но за да не се случва това са нужни инвестиции".
Конфронтацията с търговците на дървесина е път, по който работещите в дърводобивната индустрия не могат да си позволят да поемат и за това подаването на сигнали за спекула е деликатна тема, обясни събеседникът. "Мога само неофициално да казвам, че има спекулативен феномен, не е изцяло само той, като има още много причини, свързани и с управлението".
"В България много се спекулира с темата, че българската гора намалява и е унищожена. Напротив. Българската гора се увеличава. За последните 60 години е нараснала два пъти и половина".
Тук има един тънък момент - по официални данни за последните 10 години българската гора остарява - остаряла е със седем години, подчерта гостът. "Когато говорим за населението, че застарява, какво казваме - че не е добре. Същото е и с гората. Трябва ни и зряла гора, трябва ни и млада. Трябва да отворим място за млади насаждения, които да имат по-бърз прираст. В България прирастът е около 13,5 млн., от който прираст ние използваме под половината. Развитите страни използват 70-75-80-90% от своя прираст".
"Това означава, че ние, вместо да използваме още 3-4 млн. кубика дървесина, което веднага ще намали напрежението върху цените на дървесината, а като ресурс, влизащ в дървообработващата и мебелната промишленост, носи придадена стойност 5-7-8 пъти и съответно при мебелната до 20 - 25 пъти. Той може много да допринесе, включително и за бюджета на страната".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.