Възстановяването на щетите от разрушителното земетресение в Турция и Сирия ще бъде дълъг и болезнен процес. Земетресението само ескалира процеси, които бяха започнали да набират скорост. Това каза Мариян Карагьозов, политолог от Института по балканистика към БАН, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
Над 40 хил. жертви, хиляди паднали сгради и силно разрушена инфраструктура. Това са щетите, които засега търпят Сирия и Турция след земетресението. Ердоган, който през май ще се яви на избори, обеща от следващия месец държавата да започне строителството на 30 хил. къщи за останалите без дом, както и затягане на стандартите за строителството. ООН съобщи по-късно в понеделник, че сирийският президент Башар Асад е одобрил отварянето на два нови гранични пункта между Турция и Сирия за първоначален период от три месеца, за да се улесни навременната доставка на хуманитарна помощ. По данни на организацията 9 млн. души в Сирия са засегнати от земетресението.
"В Турция бяха засегнати 10 области, в които живеят около 13,5 млн. души, които са около 15% от населението на страната. Ако погледнем тези данни под друг ъгъл ще видим, че тези 10 области произвеждат едва около 10% от БВП на страната. Тоест това са относително по-бедни области. Така че и възстановяването на инфраструктурата и домовете ще отнеме повече време. А в Сирия сградите бяха компрометирани в продължение на 10-годишна война, която тече там от 2011 година насам. В центърът на Алепо има много стари сгради, които също са много крехки и чувствителни на земетресения. Ситуацията в Сирия също е много тежка. Там има и контрол на различни части на страната. Например, правителството, бунтовници, свързани с Алкайда, протурски и прокюрдски бунтовници".
Турция беше по-тежко засегната от земетресението, тъй като епицентърът беше там, но пък в Сирия ги има всички тези усложняващи фактори, например районите, в които в Сирия се произвежда петрол, се намират в една източна част на страната, която е под контрола на прокюрдските сили и на американските им партньори, добави гостът. "Нито други бунтовници, нито правителството имат достъп до местните ресурси от петрол. Това означава, че тежката техника има проблеми с доставката на гориво, а без тежка техника спасителните работи и разчистването на руините е много по-трудно".
"В Турция поне този проблем не съществува. В страната не са прекъснати инфраструктурните връзки и доставките на медикаменти, гориво, материали в засегнатите райони могат да се осъществяват безпроблемно".
На територията на Турция има около 4 млн. сирийски бежанци, изтъкна Карагьозов. "Антисирийските настроения започнаха постепенно да набират скорост в Турция. Първоначално турското общество беше добронамерено към сирийците, които идват. Постепенно техния брой, обаче започна да се увеличава, а след 2018 година започнаха проблеми с валутния курс, с икономическата ситуация в страната, което допълнително създаде усещане, че сирийците може би създават проблеми за икономиката. Недоволството започна да се засилва и някои политически партии се възползват от тези настроения".
"Когато хората се боят за хляба си, когато има икономически проблем - инфлация и т.н., настроенията се насочват към най-уязвимите - сирийските бежанци. Те работят нелегално, с много лоши условия - 6 дни в седмицата по 12 часа. Често работят за заплащане под минималните възнаграждения, което не се отразява добре на турските граждани - оказва натиск надолу върху заплатите. Съответно сирийците в Турция едва оцеляват. Ситуацията е трудна и за двете страни".
Управляващата партия поддържа своя дискурс, че трябва да се окаже гостоприемство на сирийците, че солидарността диктува добро отношение към тях, коментира политологът. "А в опозицията нещата са малко по-сложни, защото те говорят, че сирийците трябва да се върнат в Сирия, но правят уговорката, че това не е възможно в условията на война. По тази причина това, което предлагат, е да се подобрят отношенията със сирийския президент - Анкара и Дамаск отново да влязат в диалог. По дипломатически път да се урегулира ситуацията и тогава да се изпратя обратно сирийците, когато няма опасност за тях".
Все още няма никакви данни и проучвания, на базата на които да се извадят изводи дали и по какъв начин земетресението ще въздейства на предстоящите избори в Турция, категоричен бе гостът.
Каква беше реакцията на международната общност и бяха ли "заровени" стари вражди между държавите в името на спасяването на човешки живот от руините?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.