Консерватизмът и очакването, че ако има инфлация, то тя ще продължи все така да доминира, страхът от нея, я поражда и храни. Освен това съществуват и фундаментални фактори, като пазарът на труда и презапасяването на производителите и на потребителите. Това каза Емил Калчев, главен икономист на ОББ, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

"По наши прогнози инфлацията през тази година се очаква да бъде по-ниска от инфлацията през миналата. Не очакваме нивата от 2019 година. Не очакваме 3%, а приблизително около 10% инфлация през тази година и първите заявки от януари тази година са точно в тази посока - че няма много бързо да протече този процес. Ако си представите една графика нарастването е сравнително бързо, но спадането не толкова - то е леко по-изместено и плавно".

От началото на 2023 г. върху инфлационните процеси не действат нови фактори. Те бяха заложени през 2022 година, като на първо място от страна на производителите стои натрупването на запаси в стремеж да се изпревари инфлацията, обясни Емил Калчев. "След това, обаче, голяма част от цените на едро започнаха да падат, но при наличие на големи запаси, закупени на високи цени, те трябваше да се прехвърлят на крайния потребител. Това е един елемент от сложния пъзел на инфлацията"

Търсенето също искаше да се състезава с инфлацията. Потребителите купуват дадена стока, но цената се вдига и те си казват: "Нека да купя още, защото цената може да се покачи", коментира икономистът.

"По този начин потребителите приемат цените на производителите. Тези по-високи цени не срещат отпор, а за да падат цените трябва отпор. Това е най-рационалното пазарно поведение. За жалост правим точно обратното. Ние се състезаваме с тази инфлация, опитваме се да я надхитрим".

В това състезание ръстът на заплатите представлява гориво, съгласи се Калчев. "Заплатите растат и към края на миналата година те нараснаха с 16,2% до 1947 лв. средна работна заплата в България, което е доста високо ниво на фона на това, с което сме свикнали да живеем. Сега, с тези повече пари, ние харчим повече и приемаме по-високите цени на производителите. Това е механизмът, който се случва и по този начин се завърта тази инфлационна спирала". "Увеличените заплати, от гледна точка на производителя, представляват по-голяма себестойност на неговите стоки и услуги. Те са още един стимул той да продължи с увеличаването на цените, а с повечето пари потребителите са склонни да потребяват и купуват".

"От друга страна бизнесът е изправен пред един трудов пазар, чийто потенциал е в голяма степен изчерпен. На този фон бизнесът, за да работи, трябва да увеличава заплатите. Тук вече не влияе само инфлацията като фактор. Пазарът на труда, неговата структура, неговото предлагане, неговото търсене влияят и, разбира се, огромната конкуренция на отворения европейски трудов пазар. Светът е много отворен и младите квалифицирани хора, които не намират добра заплата тук, много лесно отиват в чужбина. Поради това този процес естествено се съпътства от бързо настигане на доходите и именно това е онази конвергенция".  

Тя се случва както на трудовия пазар, така и на пазара на потребителски стоки. И в периферията на този голям европейски пазар е естествено да има настигане и малко по-висока инфлация, допълни икономистът. "Статистическите данни потвърждават именно това". 

Относно действията и инструментариума на централните банки по пътя им да въздействат и регулират инфлацията събеседникът каза: "Инфлацията в еврозоната изглежда е на някакъв праг на овладяване, но ако погледнем към САЩ, там също имахме такива сигнали преди няколко месеца. Сега, обаче сигналите са обратни, че всъщност инфлацията не се поддава толкова лесно на инструментариума на Фед (който прояви голяма твърдост) и ще видим дали той ще продължи в тази посока. Сега заявката е, че няма да има разхлабване, но зависи как реагира икономиката".

"Има процес на учене, процес на знаене и процес на забравяне. Ние бяхме свикнали с много ниска инфлация, почти дефлация. И това ни се струваше много добре и то наистина е много комфортно. Но хората, потребителите, икономиката имат склонността да допускат, че така ще продължи вечно, че ще е все така. Затова бе огромен стрес за хората и за икономиката - "Виждате ли? Има инфлация! Тя изсмуква нашия разполагаем доход като потребители". Ето какво прави икономиката - тя казва: "Това ще продължи вечно". Тази консерватизъм - случва се нещо и си мислим че ще продължи все така - отчасти е причината да се захранва тази инфлационна спирала в България. Защото виждаме, че инфлацията в еврлозоната е по-слаба. Но този страх от инфлацията поражда отчасти тази инфлация. Разбира се тя има и фундаменти". 

Относно енергийния пазар като фактор влияещ на инфлацията в България гостът коментира така: "Там има много въпроси на самия пазар - има ли там пазар или няма. В момента няма някакви сериозни изследвания каква точно е ситуацията, а не какво усещаме или какво си мислим. Няма твърде ясни резултати, които да бъдат оповестени. Тук има и държавна регулация. Това е една тема, която сама по себе си е сложна и комплексна".  

Трябва ли да бъде спряно увеличаването на заплати и пенсии в България, за да се противодейства на инфлацията? Има ли основания изпълнителната власт да твърди, че именно тя се бори с инфлацията и има ли инструментариум да го прави? Ще се променят ли т.нар. целеви лихви след предизвикателствата на пандемията и сътресенията в енергийния сектор?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.