Шоковете, които изпитва в момента турската металургия няма да се отразят на българското производство и ще бъдат преодолени бързо. Сред факторите е и това, че в момента не е сезонът на строителството, а също и по-добрите покупни цени, които предприемачите намират в държави като Египет, например. Освен това България е напълно в състояние да задоволи нуждите на собствения си пазар, а при реалното разгръщане на Зелената сделка и завишено търсене да увеличи съществено капацитета си на производство. Това каза Политими Паунова, изп. директор на БАМИ, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
Трудностите в металургичния бранш в Турция, предизвикани от разрушителното земетресение в южната ни съседка, няма да се отразят съществено на българския пазар. Основният износ на Турция не е насочен към ЕС, като освен това се изнасят метали, които Европа може да си произвежда и сама, но те се внасят по други причини, обикновено ценови. Този внос въздейства, като намалява производството в Европа. Затова Турция е сред страните, които имат квоти - ограничение при вноса на стоманени продукти. Например в България 50% от вноса на арматурното желязо е от Турция, но ние имаме мощности, които могат напълно да задоволят нуждите на строителството от желязо.
За сметка на този износ за Европа и други дестинации, турската металургия увеличиха значително производството си през последните години, като по наши данни обемът е около 40 млн. тона за 2021 година. Факт е, че изпревариха Германия и са в топ 10 на производителите в производителите в света. Считам, че те бързо ще възстановят производството, защото то не е свързано с голям обем работна ръка. Металургията отдавна вече е въвела високотехнологични процеси и работната ръка е значително по-малко, но за това пък с много по-висока квалификация, каза Паунова.
"Стомана се произвежда, освен по класически методи, от руда, така и от скрап. България изнася големи количества скрап за Турция. Над 70% от износа на скрап, който достига над 500 хил. тона годишно, е за Турция".
Металургията е енергоемък сектор и потребява големи количества енергоносители и най-големият проблем беше свързан с цените им. За радост на производителите имаше известни държавни компенсации и през 2021 и 2022 година металургията работи добре, но инвестициите на много места бяха замразени, подчерта гостенката. "Най-енергоинтензивните индустрии работеха на ръба на своята рентабилност, а на моменти и на загуба, особено в цветната металургия в производството на цинк, електролитна мед и стоманодобивът. Това са най-енергоемките индустрии у нас".
"Инвестициите трябва да се върнат и са на фокуса на вниманието на всички наши предприятия, защото имат пред тях перспективи за производство във връзка със Зелената сделка. Те трябва да запазят своята конкурентоспособност, а това не може без инвестиции. Новите политики на ЕС, свързани с декарбонизацията на цялата икономика, и на енергетиката, изисква много големи количества метали. Във всички ВЕИ - и вятърни, и соларни, и водни - се изисква големи количества метали, като увеличението там е в пъти повече. Тези метали - стомана, мед, алуминий, които България произвежда. Считам, че има шанс, не само да се запази производството, но и значително да се увеличи, естествено на основата на инвестициите и на конкурентоспособността".
С Плана за възстановяване и устойчивост, въпреки че реално в него за сега не са откроени програмите, по които могат да бъдат използвани средства от такива базови индустрии (все пак той ще се развива в детайли) би трябвало да даде възможност на нашите предприятия да се развиват. Стремежът към кръгова икономика, използването на отпадъците, също е една възможност да се ползват такива инвестиции и от европейските програми, каза още събеседничката.
"Ако станем привлекателни за инвестиции се надяваме и големи производители на крайни други продукти ще дойдат у нас. Така че съм убедена, че тепърва ще се инвестира в тази индустрия".
За цените на металите Паунова каза, че в момента са на по-високи нива отколкото предните години с изключение на миналата, когато имаше доста по-високи цени. "Не очаквам да се увеличат и да достигнат до най-високите ценови нива от миналата година, въпреки че когато Зелената сделка започне реално да набира скорост, недостигът на метали ще се отрази. Надявам се поне тези метали, които се използват в България, да се произвеждат тук, а не да се внасят от други страни".
По думите на събеседничката България има готовност за увеличаване на производството при засилено търсене заради Зелената сделка. "В стоманодобива се работи на 50% натоварване, за оловото и цинка са направени мащабни реконструкции и са променени изцяло технологиите, а капацитетът на медно производство също е висок у нас".
"Да, имаме готовност, но това е свързано с продължаващи инвестиции, защото говорим не за производство на суров метал - само блокове - за следващия период. Ние имаме развита и медна, и алуминиева преработваща промишленост, която произвежда профилите за тези производства. Това е, което промени металургията през последните години, защото крайните продукти с висока добавена стойност заеха много висок дял в обема и в показателите".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.