Правото е консервативна система. Почива на определени правила и процедури. Съществува необходимост да се осъзнае определен проблем, да се разработи проект за неговото регулиране, да се случат определени законодателни стъпки, както е предвидено в съответната държава, затова правото винаги неизбежно ще изостава и ще се задъхва в опита да регулира новите технологии, които толкова бързо и с толкова големи инвестиции се развиват. Това каза доц. Мартин Захариев, старши правен експерт във фондация "Право и Интернет", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
"Изкуственият интелект, като една нова технология е способен отново радикално да преобрази обществените отношения и съвсем логично поражда и нови правни проблеми. ChatGPT и други подобни функционалности, при които можем интерактивно да си говорим с изкуствен интелект, пораждат многообразие от проблеми".
Не можем да пропуснем момента със създаване на дипломни или курсови работи с помощта на тази технология, каза Захариев. "Това поражда етични, а и правни проблеми. Ако се създаде някакво ново произведение, нашият закон отрича възможността творец, различен от човека да има творческа дейност и да създава годен обект на авторско право. Чисто технически, също така, начинът, по който функционира изкуственият интелект може да генерира грешки и неточности, а това, когато го пренесем върху технологии, които можем да пипнем и видим, например автономни автомобили и дронове може да причини вреди".
"Проблемът с юридическата отговорност - кой носи отговорност, когато изкуственият интелект причини вреди, е може би един от най-съществените проблеми, пред които правото е изправено и който Европейският съюз постепенно се опитва да урегулира. Правят се стъпки в тази посока, макар и все още да имаме само проекти".
В крайна сметка изкуственият интелект е нещо неживо. Можем да го оприличим на една вещ. В отделните държави членки на ЕС, включително и в България, има правна уредба за щети, нанесени от вещи, но у нас тази уредба е от 50-60 години на миналия век. Тя е доста остаряла. Едно е да ви причини вреда куче или автомобил. Съвсем друго и доста по-сложно е това да се случи ако ви причини вреда изкуственият интелект, защото той функционира по доста по-сложен начин, поясни доцентът.
"Законът изисква т.нар. причинна връзка, тоест това, което е причинило вредата и резултатът от нея да са в пряка причинна връзка. Понякога това е много трудно да се докаже при изкуствения интелект. Особено, след като при него е характерна т.нар. "черна кутия", тоест ние знаем какво влиза в изкуствения интелект като входни данни, знаем изходните данни, но по какъв точно начин алгоритмите стигат до определено решение, може да затрудни едно лице претърпяло вреди да докаже пред съд тази отговорност".
Затова в ЕС се правят стъпки и в момента има проект за директива, която да регулира отговорността, причинена от изкуствен интелект, не при договор, при непозволено увреждане. Стъпките, които се правят в тази посока, е да се предвидят определени презумпции. Това е една правна техника, при която на база на един известен факт се предполага друг неизвестен и тя улеснява хората при доказването - размества кой трябва да докаже нещо пред съд, добави Мартин Захариев.
"В случая, да кажем би могло да се предвиди, че ако имаме вреди, причинени от изкуствен интелект, те са пряка причинна връзка от него и тогава ответната страна, която трябва да отговаря за вредите, трябва да докаже, че няма такава причинна връзка и това е в улеснение на пострадалите хора. Подобно нещо може да се заложи в директива. Тепърва предстои да бъде евентуално приета и след това да се транспонира в съответните законодателства, защото всяка страна има отделно и специфично законодателство на тема гражданска отговорност".
Например в България имаме Закон за задълженията и договорите, който е доста остарял в тази си част. Все пак той се прилага доста ефективно, но подобни технологии определено поставят предизвикателства и пред правната страна на нещата, заяви събеседникът.
По думите му ЕС се стреми, особено в сферата на изкуствения интелект и технологиите, се стреми да пише отворени актове, тоест да предвижда един сравнително технологично неутрален подход, държи сметка, че тези технологии ще еволюират и предвижда по-отворени разпоредби, които не се формализират строго и не се ограничават до определен тип технология. Възприема се по-широк подход. По този начин ЕС се стреми да предвиди бъдещи еволюции на технологиите, но винаги правото ще е поне една крачка назад.
"Каквото и да правят и държавите членки, и най-съвършената правна система, технологиите и явленията, които те пораждат, се случват твърде бързо, за да може една такава консервативна система като правото, която регулира вече възникнали проблеми, да навакса".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.