Уникалните български продукти като странджанския манов мед, кестеновия мед и др. трябва да бъдат защитавани. Те имат много специфичен вкус и трябва да бъдат част от една "премиум серия", защото България може да бъде лидер на европейския пазар на мед. Но, за да се случи това, трябва наистина да мислим как да създаваме качествени продукти. Това е много голям проблем в цялата ни аграрна индустрия - мислим повече как да произведем нещо, отколкото колко добро да бъде то. Това каза Владимир Василев, партньор в "Истински мед", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Пчеларите в България често са и производители, и търговци. Като производители те имат проблеми, свързани с поддържането на броя на своите кошери и на популацията. Различни климатични промени и проблеми в аграрния сектор водят до по-голямо измиране на техните колонии. Всяка година пчеларят смята колко пчелни семейства е загубил и колко трябва да възстанови, а това води до загуба и допълнителни инвестиции, обясни гостът."Търговските проблеми на българските пчелари са, че те се стараят сами да намират реализация на своята продукция, а пазарът не им дава особено конкурентни цени. И сега, и предходната година се забелязваше същото, че цената на едро определено не дава достатъчно, за да могат пчеларите спокойно да продадат своята продукция".
"Една от причините е липсата на обединение между различните пчелари. Тоест няма единна група, която да може да защитава интересите на пчеларската общност. Всеки пчелар продава сам своя мед. Това, което ние се стараем да направим е точно обратното - да вдигаме цената на меда, създавайки една общност, свързана и с програмата "Осинови кошер".
Пазарът притиска пчеларите и ги поставя в неизгодна позиция и заради вноса от трети страни, извън ЕС, добави събеседникът. "Този внос рефлектира изключително сериозно върху цената. Освен това консумацията на мед в България генерално намалява, което е проблем. През последните 20-30 г. тя намалява до ниво, което ни прави страната с една от най-ниската консумация на мед на глава от населението".
"Българският производител трябва да има предвид, че трябва да става по-конкурентен, за да може да се справя с глобалната тенденция. Не трябва да бъдем винаги в позицията - не, никой няма да вкарва конкурентен продукт на нашия. Не, трябва да бъде създаван продукт, който крайният производител търси и предпочита".
Медът е продукт, който през годините е толкова компрометиран от незаконния внос и смесването му с продукт, който не е мед, че доверието на производители, потребители и генерално на пазара е много ниско, заяви Василев. Той подчерта, че приетата от служебното правителство преди месец наредба, регламентираща изискванията за продажбата на пчелен мед, са стъпка в правилната посока, за да има повече прозрачност от къде идва храната ни.
Единственият сигурен начин да се установи дали един мед е чист и истински, без примеси и изкуствени добавки, е лабораторният тест, подчерта събеседникът. "Домашните тестове са приятна и занимателна семейна дейност, любопитна за децата, но не могат да гарантират истинността на меда, защото добре фалшифицираният мед е направен така, че никакви тестове в домашни условия да не могат да го хванат".
Фалшивият мед най-често се предлага не в търговската мрежа, а се подготвя в големи количества, за да се включи в производствените цикли на други индустрии, като най-големи съмнения има за меда, произвеждан в Китай, а именно Китай е вторият по големина вносител в Европейския съюз след Украйна, сподели Владимир Василев. По думите му става дума за сложен химичен продукт, който бива смесен с натурален пчелен мед и в крайна сметка се получава "сироп, наподобяващ истинския мед, но без качествата, които той има за нашето здраве".
За напрежението между земеделци и пчелари Василев каза: "Пчеларите имат усещането, че големите земеделски производители не зачитат техните права като част от цялата верига на земеделието. Защото пчеларите и съответно техните пчели имат основна опрашителна функция и когато големите земеделци пренебрегват това и използват препарати, които са забранени или разрешени такива, но използвани по забранен начин, те ощетяват не само пчеларя, който ще трябва да възстанови своите пчели, но и цялата екосистема. Нарушава се биоразнообразието в определен регион. Когато този проблем се трупа с години, това води до повече наводнения, до повече засушаване, до по-голяма липса на естествена паша, както за пчелите, така и за останалите видове".
"Земеделският сектор не трябва да се гледа на парче и да се удовлетворяват исканията на едни производители за сметка на други. Всичко трябва да бъде хомогенно".
На въпроса дали са правилни определения като това, че между пчеларите и зърнопроизводителите има "война", гостът каза, че за някои от пчеларите е така. "Те го чувстват. Вярваме, че и там може чрез дипломация да се постигне много повече, отколкото чрез насилствени действия".
Инициативите на "Истински мед" се стараят да подкрепят пчеларите в процеса на възстановяване на кошерите при загуби, както и при закупуването на инвентар, като ги подпомагат финансово чрез дарения и главно "чрез бизнес, изкупувайки тяхната продукция на цена няколко пъти по-висока (един-два пъти) отколкото е тя на пазара на едро". "Всъщност ние успяваме да им дадем финансова сигурност, за да могат да инвестират и да мислят за това как могат да бъдат по-добри. Освен това чрез богатата ни мрежа от корпоративни клиенти, ние помагаме те да получават различни дарения. Миналата година създадохме и фондация "Истински мед", която да има точно тази функция - да създава смислени проекти, които да добавят и стойност, и конкретен инвентар".
Ние вярваме, че всеки мед трябва да се продава на справедлива цена, за да може медът да се добива по правилен начин, да се заплати правилно на неговия производител, подчерта Василев. "Говорим за справедлива търговия ("феъртрейд") при какаото, захарта и в други продукти в световен мащаб. Ние налагаме справедлива търговия при меда, защото той е един невероятен продукт, който години наред е бил потискан и пренебрегван"
Относно новите технологии, по които работи "Истински мед" Василев каза, че те са на "много интересен етап". По думите му, когато компанията е стартирала през 2015 година, "не само българският, но и цялостно европейският пазар" не е бил готов за такава иновация", не технологично, а най-вече финансово, защото се изисква инвестиция от страна на пчеларите". "За това създадохме програмата "Осинови кошер", за да можем първо да подобрим финансовото състояние на пчеларите в Европа, за да можем да им помогнем впоследствие да се развиват технологично".
"В момента нашата компания е на етап да прави следващо поколение устройства, заедно със седем университета в Европа, включително университети от Австрия, Германия, Швейцария. Развиваме нов вид устройства, които пазарът не е виждал до сега никъде. Те засичат броя пчели, които влизат и излизат от кошера. Така ще се знае колко от тях са се прибрали и дали дадена колония е загубила много пчели през деня. Разработва се и пчела робот, която чрез танц да насочва пчелите и да ги отклонява от места, където например е пръскано с пестициди. Тя имитира танцът, който пчелите изпълняват, за да дават такава информация на цялата колония. Тези технологии са още в експериментална фаза. Работи се по процеса, по който те ще работят, а след това ще се мине вече и към комерсиализация".
Как се развива инициативата "Пчеларски университет"? Какви са резултатите от първия сезон и кога ще бъде стартиран вторият? Какво трябва да знае един човек, който тепърва иска да развие свой пчеларски бизнес?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.