БАН работи по създаването на натриево-йонна батерия за съхранение на електричество, като екипът се съревновава с учени и изследователски компании от Франция, САЩ, Китай. На етап патент е и друг проект за катализатори за пречистване на въздуха. За да се пречупи тенденцията за липсата на взаимодействие между научните среди и бизнеса е много важно компаниите да бъдат икономически стимулирани да контактуват с учените. Нужна е политическа воля, защото това, което правим, може да звучи абстрактно, но трябва да бъде предадено на обществото, за да може то да се развива. Това каза проф. д-р Радостина Стоянова, директор на Института по обща и неорганична химия към БАН, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Вчера бе даден официален старт на строителството на Лабораторен комплекс в кампус Гео Милев, част от проекта “Национален център по мехатроника и чисти технологии”, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. и е на стойност близо 70 млн. лева.
Ще бъдат изградени 14 иновативни лаборатории, като една от тях, например е за изучаване на каталитични абсорбционни процеси. Тази лаборатория ще развива технологии за създаване на материали, подходящи за пречистване на въздуха, водата, за улавяне на въглероден диоксид. Съвместната работа между различни лаборатории в страната ще даде възможност материалите да се охарактеризират на ново ниво, да се вникне в тяхната структура на атомно и молекулно ниво, за да се създадат по-конкурентни технологии, заяви проф. Стоянова.
"През последните месеци работим много активно по създаването на специфични катализатори. Един катализатор съдържа в себе си носител и активен материал. Носителят ще бъде изготвен посредством 3D принтиране, за да улесним процеса на получаване на катализатора. След което се нанася активната фаза, тя няма да съдържа вредни компоненти. Той се поставя в комини и може да бъде използван за пречистване на въздух, както от предприятия, така и за пречистване на въздух в София. Тази разработка в момента е на етап подаване на патент, с който да бъдат защитени интересите на института".
Част от тази разработка е била представена и на срещата на институтите от БАН с бизнес средите и към нея вече има проявен специален интерес и до края на годината се очаква тя ще бъде доведена до по-завършен вид, сподели гостенката. Тя добави, че стремежът на учените, ангажирани в тези проекти, е да покажат "как от фундаменталните научни изследвания може да се стигне до конкретни разработки" с реално приложение в ежедневието.
Предвижда се изграждане и на електрохимични лаборатории, които ще работят по процесите за съхранение на енергия, добави събеседничката. Тя заяви, че в момента се работи усилено по разработването на натриево-йонна батерия. "Част от електронните материали за натриево-йонните батерии могат да бъдат получени, не чрез използване на химически реактиви и вещества, а чрез преобразуване на отпадна биомаса. В момента тече проект, ръководен от млад наш колега, д-р Калапсъзова. Той може да доведе отново до много успешни резултати".
"Ние в момента се съревноваваме с компании от САЩ, от Франция, от Китай и се надявам, че бихме могли да постигнем съществени резултати, като нашата далечна цел е да осъществим контакт с френски компании, за да ускорим процеса на реализиране на нашите идеи".
Най-голямото предизвикателство в този процес е да се увеличи стабилността на батерията при работа при високи температури - над стайната, защото идеята е да се използват при съхранение на енергия от фотоволтаици. За тази цел пак в рамките на Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", която финансира изграждането на центъра сме закупили подходящите апаратури, за да можем да провеждаме моделни изследвания при 40 градуса, при 60 градуса, за да можем да доближим нашите моделни изследвания до реалните условия, обясни професора.
Три четвърти от средствата по Оперативната програма се отделят за изграждане на лаборатории, за закупуване на нова апаратура, която вече може да се види и в София, така, както и в Париж, в Пекин в Ню Йорк. "Ние в момента разполагаме със съвременна апаратура, конкурентна на тази извън България". Материалната база е първото условие за привличане на млади хора, които да се занимават с наука, каза проф. Стоянова. "Второто условие за привличане на учени, е да ги стимулираме да покажат своето любопитство".
"Най-важното за един учен е да има любопитство и да притежава търпение, за да реализира своите идеи. Защото науката е сложен и понякога продължителен процес, но удоволствието от това да видиш реализирани своите идеи не може да бъде сравнено с нищо друго".
За да се пречупи тенденцията за липсата на взаимодействие между научните среди и бизнеса е много важно компаниите да бъдат икономически стимулирани да контактуват с учените, заяви проф. Стоянова. "Не можем да разчитаме само на добро желание. Има отделни случаи, разбира се, но те са спорадични. Ако имаме добрите примери и съответната политическа воля, законопроекти и закони, бихме могли да ускорим връзките с бизнеса. Защото ние от БАН също имаме желание да контактуваме, не само с бизнеса, но и с обществото. Това, което правим, може да звучи абстрактно, но трябва да го предадем на обществото, за да може то да се развива".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.