Европейските програми осигуряват достатъчно средства за маркетинг и реклама на българските вина в чужбина, но няма достатъчно проекти, представени от винопроизводители и браншови организации и средствата се прехвърлят всяка година в други направления - за лозарство, винарски изби др. Загубата на пазари в Китай, Русия и Украйна е сред основните препятствия в бранша, като секторът се преориентира, за да може да реализира по-големи количества от продукцията си в Централна и Западна Европа. Това каза Красимир Коев, изп. директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Миналата година беше трудна и тази продължава да бъде такава за бранша по отношение на високите стойности на енергоносителите и всички останали съпътстващи консумативи в производството на продукцията и нейната обработка, каза гостът. Факт е и, че "виното не е в потребителските кошници от първо и второ ниво и хората, които изпитват затруднения по отношение на основни хранителни продукти, по-рядко посягат към него".
Едно от основните препятствия за бранша е "загубата на пазари", подчерта събеседникът, като поясни, че причината е от една страна затварянето на Китай, който е "един от големите пазари, не само за българското вино, но и за такива от цял свят". Там вече втора година не се приемат количествата, които са се продавали предходни години. Напитките не вървят и в посока руски и украински пазар, които са във война.
"Секторът се преориентира, за да може да реализира по-големи количества от продукцията си в Централна и Западна Европа. Съответно старанието е цените да са конкурентни, за да не остане виното тук, в резервоарите".
През 2022 година е произведено 1 млн. литра по-малко вино в сравнение с 2021 година, като данните все още не са обобщени на 100%, огласи Коев. "Това означава, че обемът на произведено вино е около 90 млн. литра във винарските предприятия. Гроздето, преработено там, е 125 млн. килограма. Отделно от грозде се произвежда и българската ракия, както и оцет".
"Количествата, които са се разпределили за производство на вино, ракия, оцет и домашна консумация са приблизително същите, като през предходните три-четири години. Няма отстъпления - да има грозде, което да не е прибрано. Гроздето на България се прибира".
Държавите, които са основни конкуренти на България на пазарите в Европа - Италия, Испания - направиха остър завой в отглеждането на своите лозови насаждения, като сортове и начини на отглеждане преди 15-на години и сега берат плодовете на това, което направиха, защото прецениха, че е по-рационално да се отглеждат високодобивни сортове и да се полива максимално - колкото повече, толкова по-добре, подчерта гостът.
"Получават високи добиви от лозята си и съответно себестойността на гроздето им пада и са по-конкурентни като продажба на грозде и като производство на вино. Затова имат по-големи реализирани количества от всички останали".
На въпроса дали в България има европейски или национални програми, по които фермерите, отглеждащи грозде, могат да кандидатстват, за да финансират мерки за изграждане на напоителни системи Красимир Коев отговори, че от 2007 година, откакто сме влезли в ЕС, действа Национална програма за развитие на лозаро-винарския сектор, като до днес (а има одобрение и до 2027 година включително), всяка година се получават по 26,7 млн. евро за изграждане на лозови насаждения, за капково напояване, за засаждане на нови лозови насаждения на мястото на старите, за изграждане на винарски предприятия, за застраховане на реколта. Дори "ако искаш, ако през май-юни месец виждаш, че на пазара тази година ще има много грозде, можеш да свалиш на зелено реколтата си (на земята) и да не участваш на пазара в съответната година. Тогава получаваш обезщетение за това".
"Европейската комисия ежегодно наблюдава програмата, прави засичане на абсолютно всички подадени заявления, прави обратна проверка на терен и ако има нещо, което да констатира следват санкции. До момента ние нямаме един евроцент глоба, наложена от Комисията, заради някаква нередност по тези проекти".
Забавяне при стартирането на програмите за лозарство и винарство, предвид политическата нестабилност категорично не се очаква, заяви събеседникът. "Политическата нестабилност и това, че отново предстоят избори, нямат никакво отношение за стартирането на програмите. В годините назад също сме имали такива промени. Програмата си върви. Това са европейски средства, които са потвърдени официално до 2027 година и можем да разполагаме с тях".
По Стратегическия план в съответните сектори в лозарската програма "нещо ново, което до този момент го нямаше, но успяхме да защитим и да извоюваме, е техника в лозарството. Това са гроздокомбайни, прикачен инвентар", изтъкна Коев. "Сега се опитваме и лозарски трактори да можем да финансираме, така че общо взето да бъдат окомплектовани фермерите от лозето през предприятието до крайния продукт. Дава се и възможност за представяне и демонстрации по програмата за т. нар. информираност в трети държави".
За недостатъчния маркетинг и популяризиране на българските вина в чужбина гостът каза, че няма недостиг на средства, но винопроизводителите и браншовите организации трябва да бъдат по-активни в представянето на проекти, защото от 2008 година насам в програмите "постоянно да има отделени средства за промоции в трети страни, държавите извън ЕС, а от 2018 година има мярката за информираност в държавите-членки, тоест само в ЕС". Благодарение на тези средства винопроизводителите могат да участват "на всички изложения - винарски или невинарски, където могат да отидат и да направят презентация на своите продукти".
"Тези средства ги има. И всяка година ние прехвърляме средствата, защото няма достатъчно, или няма никакви подадени проекти. Прехвърляме ги във винарската част, в лозарската част, за изграждане на изби, за да усвоим средствата. Много моля да се организират малко по-качествено и да си направят рекламата. Пари държавата е осигурила, като сме защитили тези бюджети в Европейската комисия. Отделно министерството отпуска средства за отделни изложения, хранително-вкусови и питейни, за да се изграждат щандове. Смятам, че организацията трябва малко да се подобри от страна на тези, които кандидатстват, а това са винарски предприятия, браншови организации. Средства има, но ги прехвърляме всяка година".
Отделно от това отдавна трябва да се направи единен национален бранд, каза още гостът. "Хората от браншовете искат да се направи Национална стратегия за развитие на лозаро-винарския сектор, за да се стимулира отглеждането на традиционните български сортове, за винения туризъм. Отделно, ако се направи и т. нар. Винен борд, винарите ще внесат вноска в него, държавата ще внася, за да се презентира българското вино. Това е пътят. Ние сме малка страна. Не произвеждаме милиарди литри вино. Франция или Италия са решили този въпрос на регионален принцип, но и ние можем да го направим и трябва да го направим".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.