Българските консуматори много трудно дават шанс на вината от местни сортове грозде, за да заемат по-голямо място в портфолиото на ресторанти и винени магазини. Нашият слоган обаче е „Търпението прави силата“. Затова от 15 години непрекъснато увеличаваме процента на вината в нашето портфолио, които съдържат местни сортове. Сега над 80% от вината ни са, ако не изцяло с български сорт, то поне в купаж. Това каза Наталия Гаджева, съсобственик на винарско имение „Драгомир“, в рубриката „Бизнес в регионите“ на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Новият винен дом на „Драгомир“ се намира в с. Брестник, близо до Пловдив, и отвори врати през 2020 г. Имението работи с българските сортове рубин, мавруд (червени вина) и димят (бяло вино).

„Рубин е нашата икона. Когато се каже „Рубин“, асоциацията на винолюбителия веднага е „Драгомир“. Няма как да искаме да поставим България на винената карта на света, без на преден план да излезе нещо, което ни различава от другите винопроизводителни държави.”

Рубинът е хибриден сорт, селектиран през 1944 г. в Института по лозарство в Плевен и от 1963 г. е официално в листата на тогавашното ДСО „Винпром“. Сортът е получен чрез кръстосване на френския сира и италианския небиоло.

„Ние толкова много обичаме рубина, че не мога да си представя „Драгомир“ без него. Започнахме да работим с този сорт като млади технолози. В онези времена се правеха плодови вина, които се изнасяха основно за английския пазар. Впоследствие създадохме съвсем различна категория вина от сорта рубин. Така се роди нашият „Рубин Резерва“, който стана най-доброто вино на България“, разказа Наталия Гаджева. Тя развива винарско имение „Драгомир“ заедно със съпруга си Константин Стоев и с техния бизнес партньор Валери Мектупчиян.

За новия винен дом в с. Брестник компанията кандидатства за финансиране през 2018 г., но проектът още чака одобрение във фонд „Земеделие“.

„За съжаление, този проект не се финансира по европейски програми, а е изграден с доста сериозен кредит.“

Компанията обаче използва европейско финансиране за засаждането на 240 дка нови лозови масиви в землището на село Свирково, Южен Сакар. „Не е близо до винарната, но този район е изключително подходящ като тероар - терминът, който обединява почва, климат, влага, слънчево греене. Там отглеждаме основно рубин, но имаме и мерло, каберне совиньон, каберне фран, малко сира и тивердо.“

Наталия Гаджева посочи инфлацията като основно предизвикателство пред бизнеса в момента. От миналата година производителите ни продават бутилки, етикети, тапи и кашони с петкратно завишени цени. Ние трябва да калкулираме повишените разходи в крайния продукт, но има риск виното в ресторанта и магазина да стане непродаваемо. Това ни насочва към другото предизвикателство - ниската покупателна способност на българския народ като цяло, обясни гостът.

„Процентът на хората в България, които имат възможност да посегнат към нишови продукти, било то вино или сирена, е доста малък. Трябва да се борим да увеличим средната класа в нашата страна. Само така можем да излезем от цялата ситуация, в която се намираме доста дълго време“.

Изключително забързаното ежедневие се отразява и върху винопроизводството. „Вече е много малък процентът на търпеливите винари, които продължават да инвестират в отлежаване на виното в бъчва и в бутилка“, сподели Гаджева. Налагат се тенденции за вина, които са готови за бърза реализация на пазара.

„Но ако един човек се е качил на космическа машина, чието създаване изисква време, търпение, фантазия, труд, постоянство, с каквато асоциирам вината, които са иконите във винопроизводството, той няма да се качи на каруца. Колкото и модерни линии да излизат, класиката ще си остане класика“.

Ние сме абсолютни традиционалисти в производството на вино, категорична бе Гаджева. И обясни, че с връщането към щадящите технологични практики и залагането на природата, на гроздето, на почвата, на стриктния контрол върху добива и практиките на лозето, като след това този подход се пренесе в правенето на виното, "нещата нямат нужда от високи технологии".

„Има нужда от прецизност, технологична сетивност, ежедневен контрол и безкомпромисност в това, което правиш“.

Българското винарство е конкурентно на всички световнопризнати винени дестинации, каза още Гаджева. Тя обаче подчерта, че е нужна повече помощ от министерства и институции, да се обърне повече внимание и на субсидиите, които се дават за лозята. „Защото субсидиите в голяма част от европейските винопроизводителни държави са много по-големи като стойност на декар, отколкото в България се получава“.

„Въпреки всичко българските винари продължават да работят и то много усърдно, продължават да повишават качеството на продукта, който създават и да се борят с огромния внос на вина от Европа и света. Българското вино по никакъв начин не е защитено дори на вътрешния пазар“.

Неотдавна „Драгомир“ бе избрана сред стоте най-добри винарни в света в престижната класация World's Best Vineyards 2022. Наталия Гаджева сподели, че са били много изненадани от този факт, защото не са очаквали да попаднат толкова бързо сред най-добрите в света.

„Конкурсът се провежда в град Мендоса, Аржентина. Оценката е съвкупна - лозя, винарна, брандинг, бутилки, винен туризъм, участие в различни конкурси, спечелени награди, отношение на екипа към гостите. Това постижение много ни задължава, защото включването в класацията на стоте най-добри винарни в света е гордост, но е преди всичко огромен ангажимент“.

През 2019 г. започнахме разработването на нещо съвсем различно, сподели гостът. "Вината ни се обработват с природния минерал зеолит, чиито находища са в Родопите. Решихме, че можем да дадем добавена стойност към нашите вина, тоест да нямат друга обработка освен този минерал". Тя добави, че зеолитът изчиства тежките метали от организма.

„Тук искам да бъда правилно разбрана. Ние не казваме, че в „Драгомир“ сме направили лековито вино. Ние сме помогнали на нашите вина, чрез тази обработка, да бъдат по-звънтящи, по-минерални като вкус и структура, тоест работим върху органолептиката на виното“.

Зеолитът може да послужи и за борба със засушаването и климатичните промени като цяло, тъй като има свойството да пази влагата (около лозите).

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.