Селското стопанство на България трябва да бъде изведено от десетилетията на криза и това може да се случи само с диалог за проблемите между всички производители. Въпреки че секторът е един от най-субсидираните, няма ясно поставени цели и национална стратегия, за които да се изразходват тези средства. Това каза Симеон Караколев, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация, в коментар за идеята за създаване на обща Аграрна камара в България в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"До момента се случва един сектор, вероятно с по-голямо влияние върху моментната политическа ситуация в страната, вади някакъв немалък принос за неговото развитие - останалите сектори страдат. Една година може да е животновъдството, на следващата - плодове и зеленчуци, после зърнопроизводството. Това не е дългосрочно - в България нямаме нито средносрочна, нито дългосрочна стратегия за развитие на сектора, имаме краткосрочни мерки... Ако експертен анализ покаже, че България има потенциал, ресурси и възможности да се развива даден сектор, това трябва да е приоритет за държавата... Няма доволен сектор от стратегическия план за българското земеделие и в него има дисбаланси, които трябва най-малкото да се преразгледат в по-тематичен обхват и да се вземе политическо решение в Министерство на земеделието. Всичко опира до националния интерес - какво иска и очаква България след този стратегически план. Ние никъде не виждаме ясно измерими цели и съответно, когато нямаш цел, можеш да стигнеш някъде където не си искал."

Различните производители в различните сектори нямат "червени линии" на този етап и гледат в една посока, добави Караколев. Според него една обединена аграрна камара ще може да защитава интересите на българското селско стопанство както на ниво Европейски съюз, така и пред българските институции и министерства като излиза с общи решения по основни теми като европейските субсидии или данъчното облагане за сектора.

На среща на браншовите организации за обсъждане на създаването на обща камара се е обсъждала нуждата от Закон за браншовите организации или подзаконов нормативен акт, който да определя критериите за представителство на тези организации, каза Караколев.

Първата фундаментална цел на Аграрната камара трябва да бъде подаване на документи за членство в паневропейската селскостопанска асоциация Copa Cogeca в началото на 2024 г.

"Това е структура, която защитава интересите на производителите на селскостопанска продукция в целия ЕС. България е единствената държава, която не членува, защото не можеше да намери път към обединение на секторите си".

"Носталгията по бъдещето" е основният проблем на овцевъдството в България, след повече от десетократното намаление на този традиционен сектор през последните години каза Караколев.

"Няма друга такава държава в ЕС въпреки преходите и всички конюнктури през изминалите тридесет години. България буквално е унищожила своето овцевъдство, а секторът продължава да се развива и има дефицит на овче мляко на ниво ЕС, а месото е търсено в цял свят".

Създаването на обща българска Аграрна камара ще е стъпка в правилната посока за съживяването на сектора, добави Караколев.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.