Мерките за подпомагане на малкия и среден бизнес в България не са достатъчно добре таргетирани на регионален принцип, а липсва и добрата ведомствена координация в подкрепа на бизнеса. Все пак проучванията показват, че над 50% от малките и средни предприятия имат оптимистични очаквания, независимо от тежките условия - икономическа и политическа криза. Тези очаквания обаче не са подкрепени от конкретни стратегически планове. Това каза Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малкия и среден бизнес, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Малкият и среден бизнес, който се намира във фаза на оцеляване, е изправен пред сериозен риск на фона на очакваната рецесия, защото резервите са изразходвани и оборотният им капитал е намалял. Това, заедно с другите параметри на макроикономическата среда, ще доведе до тежки последици. Други фирми, които са във фаза на растеж, които намериха ниши по време на пандемията, а и след това, в посока износ към страни от ЕС и извън него, са успели да се преструктурират. Те няма да усетят толкова силно предизвикателствата, каза Негулова. "За тези две години една много малка част от малкия бизнес успя да промени стратегиите си и да намери начин да се измъкне от неприятния изход за тяхната икономическа дейност". 

"Ситуацията е различна в различните сектори, но според проучване на Националното сдружение на малкия и среден бизнес, над 50% от малките и средни предприятия имат оптимистични очаквания, независимо от тежките условия - икономическа и политическа криза. Това е една добра новина, защото това е основният работодател и основният данъкоплатец в страната".

Този оптимизъм обаче не е подплътен с някакво бизнес планиране, предупреди гостенката. Тя обясни, че затрупани от оперативни ангажименти, голяма част от предприятията нямат възможност да изграждат средносрочни стратегии, а и това е невъзможно с турбулентните промени, които изживяваме в национален и световен мащаб. "Очакванията основно се свързват с това, че ще има някакви мерки за подкрепа, които да са конкретно насочени към малките и средни предприятия, както и такива, насочени към ограничаване на неблагоприятните фактори, включително инфлацията".

Само година след пика на икономическото развитие през последните години през 2019 година, 30% от нововъзникналите предприятия са прекратили дейността си. От всички нови компании, създадени през 2015 година, до 2021 са оцелели само 5%, подчерта гостенката.

"Многото фирми, които са излезли от пазара през последните пет години, показват, че действително малките и средни предприятия изпитват доста затруднения и мерките, които са насоени към тях, не са достатъчно добре таргетирани на регионален принцип".

Негулова заяви, че поканите, които се отварят по Националния план за възстановяване и развитие, както и очакваните покани по новата Оперативна програма за конкурентоспособност и иновации, са насочени към фирмите, които са жизнеспособни - иска се три години регистрация, определени обороти от продажби. "Това е доста е рестриктивен подход. Същото е валидно и за финансовите инструменти, които бяха разработени и от Фонда на фондовете и Българската банка за развитие. Липсват мерки за фирмите, които имат шанс да продължат, имат някаква пазарна позиция, но изпитват недостиг на ликвидни средсва.  Собствениците на малки и средни предприятия продължават да взимат потребителски кредити, за да финансират фирмените си дейности".

"Нужен е анализ на нуждите на малкия и средния бизнес, защото над 50% от фирмите са в това състояние. Да се види какви инструменти могат да бъдат насочени към традиционните за България икономически дейности - селско стопанство, туризъм, малки и средни строителни фирми, услуги. Трябва по-сериозен поглед по отношение на тези бизнеси и към тези територии, където малкият бизнес е основно представен".

Данните за 2021 година показват, че реално от около 330 хиляди нефинансови предприятия, 99,8% попадат в категорията микро, малки и средни предприятия, а другите са 640, каза събеседничката. "Тоест, има цели територии в страната, където няма големи предприятия, а само малки. Според нас регионалният подход би бил много важен, защото има много общини, където това е основният бизнес".

"Очакванията ни тази година са много по-сериозно да се погледне на нуждата на тези бизнеси в селските райони и общини, които имат недостиг на подкрепа в областта на консултатските услуги. Те не могат да си позволят такива услуги на пазарен принцип, а знаете че липсва национална мрежа от местни центрове за бизнес подкрепа. Така бизнесът остава на автопилот. Оптимистичните нагласи са, защото малкият бизнес трябва по някакъв начин да се мотивира, за да продължава, тъй като е поел икономическа отговорност, но капацитетът, бизнес културата за това как трябва това да стане, е дефицит". 

Недостигът на оборотен капитал Негулова посочи като едно от най-тежките предизвикателства пред малките и средни предприятия. Освен това около 50% от фирмите са освободили хора и ако трябва да разширят бизнеса си, ще трябва да наемат нови. За това те се надяват на подкрепа от различни програми за заетост. Друго препятствие е невъзможността да се ориентират как да разширяват пазара си, отчасти поради недостиг на средства за маркетинг и навлизане на пазара.

Един много важен, системен проблем, за който трябва да се говори по-сериозно, е, че няма добра ведомствена координация за политиките в подкрепа на малкия бизнес. Нека всички политически партии да кажат конкретно как си представят политиката за подкрепа на малкия и средния бизнес. "Защото ние чуваме, че е много важен този сектор, но не виждаме конкретни политики. Даже установяваме, че има вопиюща некомпетентност по проблемите на малките и средни предпрития", подчерта гостенката.

"Нека да се говори за това ще се промени ли статутът на Агенцията за малките и средни предприятия от изпълнителна в държавна. Тази агенция няма териториални структури, няма и национална мрежа за бизнес подкрепа. Имаме една пирамидална структура - на върха е едно Министерство на икономиката и тази агенция, а долу, на терен, са над 340 000 нефинансови предприятия". 

Към Националната стратегия за насърчаване на малки и средни предприятия, която е до 2027 година, трябва да има мерки, които да бъдат по-добре таргетирани и развити в една перспектива от една-две до три години, с конкретни срокове, за да може все пак да се извърши планиране, добави Негулова.

"Надяваме се, че рецесията в Европа няма да бъде толкова сериозна, както и че и мерките в подкрепа на малките и средни предприятия през националните фондове и през европейските програми ще сработят и администрацията ще може да се справи с обслужването на тези мерки. Тези компании, които са останали да работят, имат намерение да продължат. Аз съм оптимист, защото малкият и среден бизнес винаги е имал много голяма социална отговорност и освен икономическите си цели, е изпълнявал и тази своя роля". 

Какви са мерките за ограничаване на инфлацията, които трябва да се предприемат? Защо е нужно да се обърне специално внимание на мерките за подпомагане на дигитализацията и киберзащитата в малките и средни предприятия? Защо всички предприемани инициативи на държавно ниво трябва да преминават през европейския тест за ефекта им върху малките и средни предприятия и защо е пагубно ако това не се прави? Какви са очакванията, свързани с Плана за възстановяване и развитие? Как големите политически решения, като приемането на България в Шенген и в еврозоната ще се отразят на малките и средни предприятия? Каква беше 2022 година?

 Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.