България има тежка необходимост от общуване с високотехнологични центрове. Иначе продължаваме да оставяме в една периферия на задълбочаващо се дегенеративно развитие. Това каза доц. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св, Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. 

"ЕС не може да се защити от високотехнологични гиганти, които възникват в други части на света. Въпросът е, ако те бъдат допуснати до определена степен на този пазар, разбира се, аз съм "за" антитръстови конфигурации, но какво те биха донесли на този пазар. Ако те носят знания, които ние не сме създали в това пространство, не виждам защо да поставяме тарифни ограничения", заяви Стойчев. 

"Енергетиката е разменна монета при деглобализацията и регионализацията и ние, в България, сега минаваме от разменната монета на една ос в друга ос". 

Давос бе събитие, което пряко обвързва геополитическите и енергийните процеси, добави събеседникът. "Енергетиката започва да взима своя дан в прехода, който ни предстои на глобално ниво. Глобалната стойност ще се предопределя от това кой държи енергийните ресурси и произвежда по-добре - кой произвежда по-евтина енергия и кой ще направи това по-бързо, с по-ефективни технологии. Кой ще заложи по-ефективното бъдеще за себе си. Регионите на планетата ще се конфигурират по този начин. Ако успееш да произвеждаш изгодно зелена енергия, ако успееш да имаш активна енергия в момент, в който другите няма, ако успееш да структурираш система, която при кризи ще бъде по-устойчива. Нанася се още един слой - икономическата, енергийната система трябва да бъдат кризисоустойчиви. Заради събитията, които преживяхме - Covid, избухването на войната в Украйна - този прорез, тази призма на сигурността, на кризисността, започна да играе по-значителна роля". 

"Водещ регион на планетата във всякакъв аспект ще остане САЩ, дори и в момента да изглеждат по някакъв начин изоставащи. Съединените щати притежават най-голямата акумулация на капитали, знания и хора, които при необходимост, те имат механизъм за тяхното задействане, даже много по-ефективен от този, който ние имаме в Европа".

Европейската сделка не е по-малко амбициозна, но европейският бизнес не е толкова мащабиран. Той в сравнение със САЩ е малък и среден. Ние нямаме големите конгломерати, които могат дълго време да издържат много нови технологии, преди да достигнат точката на възвръщаемост. Европейските проекти, дори най-големите, остават дребно и средно мащабни, обясни Стойчев.

Старите големи енергийни гиганти натрупаха много кеш и има с какво да купуват, освен това ние нямаме ясна представа дали вече съществуващите фондове за възобновяема енергия вече не са по някакъв далеч начин не са финансирани от самите тях. Защото те са хора с акумулирани знания, с които дори правителствата не разполагат, е логично сами да се подготвят за неизбежното, сподели доцентът. 

"Нашата малка страна да твърди, че ще развие някаква енергетика, която ще е абсолютно независима от всички, че ще се самосъздадем тук, на Балканите, е наивно и нереалистично. Целият ни стремеж в ЕС е интеграция и включване в глобалните вериги. Не трябва да търсим самоизолация, а интеграция. През последните няколко години забравихме за това". 

За енергийната стратегия, представена от служебното правителство гостът каза, че "това не е визия, а свободните мисли на някакъв кръг от хора, които виждат енергетиката през тяхното си стъкло".

"Визията е нещо позитивно, нещо добро, което води цялата нация напред и нагоре. Нещо, което трябва да даде перспектива. Вътре в този документ има предупреждения и едва ли не внушения, че ако не направим някакви стъпки ние ще изпаднем в ситуация да нямаме електроенергия. Този тип предупредителни сигнали не са характерни за документ, който носи наименованието "визия". Прилича на репорт от администрацията, даден към друга служба. Това е неговото ниво, той няма визионерският характер, който съдържа думата "визия"." 

"Работих активно по плановете за "Справедливия преход" на Република България (Just Transition Mechanism - JTM) и България има нелош (не перфектен) сценарий за значително позелняване и най-важното - има осигурените средства от ЕК това да го направи. Вече видяхме преходи без финансиране (през 90-те), в които нищо не е, както би трябвало да бъде. Най-лошият план е по-добър план от липсата на план", категоричен бе гостът.

"Планът, който ЕК ни предлага, е обезпечен и финансиран план. В този план не се предвижда затварянето на ТЕЦ като мярка. Това е крайна мярка, при която ако тези централи не спазят намерението на страната и ангажимента за намаляване на въглеродните емисии, може да се наложи тяхното затваряне. Но визията, която остана до последно, бе 2038 година. Обаче ако след една или две години циклите на регионалната икономика в тази част на Европа и конфликта в Украйна утихне и това доведе до възстановяване на някои връзки и контакти, регулират се цените на енергоизточниците, какво ще се случи ако ние пропуснем възможността да модернизираме икономиката на регионите, които са засегнати от въглищната енергетика?" 

Ще се запази ли конкуренцията и ще се промени ли тя, когато новите компании отличници във ВЕИ индустрията бъдат закупени от сегашните енергийни гиганти? Коя е новата енергия, която има най-голям шанс за успееш в бъдеще? Какво ще се случи в енергийния сектор след приключването на войната в Украйна? Трябва ли да има ограничения за навлизането на високотехнологични компании в България в синхрон с деглобализация и регионализацията на световния икономически ред? Трябва ли да се закрият "Брикел", "Марица Изток III"? Обосновано ли е изграждането на нови ПАВЕЦ? В каква посока трябва да се насочи ядрената енергетика на България и защо? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.