Активната гражданска позиция е единственото препятствие срещу унищожаването на дюните в България и информацията в цифровата карта на дюните, изготвена от "Зелени закони", е много важна за тяхното опазване. Създаването на дигиталната карта е отнела над десет години и ако дюните бъдат вкарани в нея, тя ги пази в много голяма степен. Това каза Стефан Аврамов, "Зелени закони", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
"Публичността е основното средство да защитим дюните... Хиляди декари дюни все още не се водят дюни и не са включени в картата... Има дюни, които са неопределени, и не могат да се ползват от пълната защита по закон - върху тях даже би могло да се строи. Има дюни, които въобще не са отразени."
Такава карта би трябвало да е задължение на Агенцията по кадастър и Министерството на регионалното развитие и благоустройство, които до скоро са предлагали само сканирани хартиени карти на публичните си сайтове, които са крайно неудобни за ползване, каза Аврамов. След обществен натиск институциите са качили информацията в цифров формат, а "Зелени закони" са я направили достъпна на безплатен GIS сървър.
През 2012 г. Министерството на околната среда и водите извършва подробно на 90% картиране на дюните, но има големи разминавания при отразяването му към картата в Агенцията по кадастър, каза Аврамов.
Аврамов цитира пример с плаж с две различни дигитални карти - според едната там има защитени сиви дюни, а според другата става дума за ембрионални дюни, върху които са разрешени почти всякакви дейности.
"Продължава да е проблем самият Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, където се казва, че е забранено строителството, поставянето на преместваеми обекти, движението с МПС върху бели, сиви и облесени дюни, но същевременно не е забранено тяхното унищожаване - можете да отидете с една мотичка и да ги очукате на ръка, без МПС, и няма да има никакво наказание, ако сте извън "Натура 2000". Има и такива случаи."
Подобно "почистване" на дюни остава най-голямата заплаха в момента, след блокиранията на около 4 кв. км. дюни заменки с най-вероятна цел застрояване, каза Аврамов. Площта на дюните намалява според данните от сателитни снимки, които показват чисти плажни ивици на места, където през 2007-2012 г. е имало дюни.
Дюните могат да се възстановят, като най-добрият начин за това би било да бъдат оставени без човешка намеса.
Обществото в България винаги е било будно по въпросите за опазване на околната среда, а "картината не е напълно трагична", каза Аврамов, след като хиляди дюни вече са попаднали под защита.
"Българското Черноморско крайбрежие е твърде малко за нас - милиони хора натоварване му идват твърде много. Трябва да разделим част от плажовете да бъдат опазени като дюни, част от тях да си бъдат плажове."
Какви са различните видове дюни в България и как им се отразява засаждането им с инвазивни растителни видове може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.