В България има възможност за децентрализирана енергия и много хора изграждат соларни системи върху покривите си и произвеждат сами енергията си. Някои се опитват да го правят съвместно с други граждани или малки бизнеси, разказа Павлин Стоянов, юрист и автор в "Климатека", в предаването „Бизнес старт” с водещ Роселина Петкова.
Българското законодателство не забранява енергийните общности, но не ги и насърчава, отбеляза събеседникът. Налице са някои пречки като двойни тарифи и неяснота относно присъединяването към енергийната мрежа. Законодателството ни не предоставя и улеснения, защото в някои държави има данъчни облекчения или виртуални отчитания, което улеснява отчитането между хората и мрежовите оператори или търговците на електрическа енергия.
Събеседникът даде интересен пример с Дания, където още отпреди 20 години има енергийни общности, които имат големи вятърни паркове по 50 мегавата. Тези общности са между хора, които са инвестирали парите си в изграждането на тези паркове, а енергията от тях се продава на пазара. Парите, които са спечелени, се събират като пенсионен фонд за участниците.
По думите на Стоянов в България, освен грантове и финансиране от Европейския съюз, имаме нужда от улесняване на реализацията на проектите за енергийна децентрализация, защото в момента те се бавят по година-две, което обезсърчава хората.
Що се отнася до предизвикателствата пред създаването на децентрализирана енергийна система у нас събеседникът посочи, че освен административни, има и финансови пречки, защото има излишни такси за такъв тип производство на енергия.
„В България няма целенасочена политика за насърчаване на тази тип производство...Общините трябва да получат административния механизъм и регулации, които да им дадат правото и задължението да координират на местно ниво този тип дейност – разрешаването на строителството и улесняването на присъединяването към енергийната мрежа”.
Каква е ролята на умния град в енергийните общности може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт” вижте тук.