Ако се приемат промените в Търговския закон, касаещи финансовия лизинг, ще се отвори "кутията на Пандора", защото ще се получи брутален дисбаланс в защитата на лизингополучателя. Дава му се и възможност да бъде недобросъвестен. Рискува се финансовият лизинг в България да изчезне като продукт заради непоносимите рискове, които компаниите, които го предоставят, ще трябва да поемат. Търси се защита на потребителите от несъществуващи проблеми. При сегашното законодателство двете страни са балансирано носещи тежестта на рисковете и се обезщетяват. Това коментира Борислав Тодоров, експерт по лизинг, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Промените в Търговския закон, касаещи финансовия лизинг и приети на първо четене в парламента, се отнасят до риска от случайното погиване или повреждане на вещта при финансов лизинг. Сега този риск се носи от лизингополучателя. Промените предвиждат, ако бъдат приети на второ четене, тежестта на рисковете да се пренесе основно в полето на лизингодателя. Пренасят се част от рисковете, нетипични за застрахователя и към самия застравохаветел по Каско.

Лизингополучателят ще има право да получи обратно всичко платено до момента на погиването, включително еднократната такса за обработка на сделката, зад която стои човешки труд, който трябва да бъде възнаграден. Ще трябва да се върнат и всички лизингови вноски, включително и лихвите, които са цената на парите, които лизингодателят продава под формата на финансов лизинг, предоставяйки ви автомобил, камион, индустриално оборудване и т.н., обясни гостът.

"Ще трябва да върнем и заплатените застрахователни премии, които лизингодателят е заплатил за срока на договора до момента на погиване на вещта. Отваряме "кутията на Пандора", защото се опитваме да пренапишем облигационно-правни отношения на повече от 100 години, които са залегнали, не само в българското, но и в цялото континентално право".

Търсените промени в българския закон ще създадат дисбаланс. Ако купувате автомобил в брой 100% от рисковете ще бъдат за вас, но не и когато го взимате на лизинг. Ако до изплащането на целия лизинг вещта погине, например лек или товарен автомобил или промишлено оборудване, всички рискове остават не за ползвателя, а за някой друг, който "освен всичко друго няма и отношение към голяма част от причините, довели до унищожаването на вещта.

Ако сте собственик на апартамен и го давате под наем, но той бъде опожарен на третата година от наемните отношения, по логиката на този законопроект, вие ще трябва да върнете всички наеми, получени от вас през тази три години, даде пример събеседникът. "Получава се брутален дисбаланс в защитата на наемателя и му се дава, за жалост, възможност той да бъде и недобросъвестен".

Допуснем ли тази промяна, която засяга облигационно-правни отношения, нищо няма да попречи на някои партии да прокарат закон, който освен лизинговите отношения да засегне и наемните, предупреди гостът. 

По думите му направените промени звучат прекрасно за лизингополучателите, но проблемът е, че ако този закон бъде приет, то самият продукт ще изчезне под тази си форма на пазара, защото рисковете ще станат неуправляеми. 

Тези промени се лансират и в един изключително напрегнат период, в който финансовите институции ще трябва в тримесечен срок, според изискване на БНБ, да приведат всичките си системи в двувалутен режим, заради предстоящото ни приемане в еврозоната. Компаниите ще трябва да преоценят сегашните си провизии, които заделят. 

Ще се наложи лизингодателите да поискат и промяна в договорите си със застрахователните компании, при която заложеният принцип на обезценка при определяне на обезщетението да отпадне и застрахователят ще трябва да застрахова вещта по фактурна стойност за целия срок на лизинговия договор, а това със сигурност ще доведе до оскъпяване, допълни Тодоров.

Ще се търсят решения, които "брутално ще оскъпят услугата или ще я напрвят невъзможна, защото част от инвеститорите и лизингодателите ще оценят риска като изключително висок". 

Само 7% от потребителите на лизингови услуги в България са физически лица, като 93% са корпоративни клиенти, малки и средни компании. При тях ДДС има огромно значение, подчерта Тодоров. "От тези 93% над 90% използват "Финансов лизинг с опция". По силата на Закона за ДДС държавата предоставя възможност ДДС да бъде разсрочен по лизинговите вноски. Това ще изчезне. Вие ще трябва да си платите ДДС в началото, все едно купувате колата в брой. При банково кредитиране сигурно ще получите тези пари от банката, но срещу допълнителни обезпечения".

Търси се защита на потребителите от несъществуващи проблеми. Това е причината да няма становища нито от Комисията за защита на потребителите, нито от Комисията за защита на конкуренцията, нито от БНБ. Защото нямаме казус. Няма и становище на водещи професори - юристи по облигационно и търговско право, които да кажат, че има нужда от тези промени.

"Никой не е искал тези промени. И при сегадействащото законодателство, когато имаме погиване и ликвидация, проблемът е уреден в договорите за лизинг и в застрахователните договори. Двете страни са балансирано носещи тежестта на рисковете и се обезщетяват. Лизингодателят задържа остатъчната стойност и всичко останало връща на лизингополучателя. Ние не ощетяваме потребителя".

Ще бъдат ли потърсени алтернативи на финансовия лизинг и има ли в момента такива? Защо банковият кредит предоставя на потребителите по-неизгодни условия от лизинга? Как се разви лизинговият пазар през 2021 и 2022 година? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.