Има бъдеще за младите лекари в България, но то е несигурно - местата за специализации са недостатъчни, а неравното разпределение на медицински служители в страната занижава качеството на услугата. Има университети, които се движат заедно с развитието на технологиите и произвеждат кадри, които могат да работят с тях, но като цяло в здравната система често се внедряват дигитални продукти, преди да бъдат достатъчно добре разработени. Това коментира Красимир Виталиев, стажант-лекар, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Начинът, по който ни се представя медицината в академията е много различен от практиката в болниците. Има дисбаланс в методиката на изпълнение на медицинската дейност. Повечето проблеми се коренят във финансов проблем."

В много случаи не могат да се пуснат и трябва да се доплащат необходими изследвания за постигане на диагноза, тъй като са препоръчани други по здравна пътека, сподели Виталиев.

Здравната култура и идеята за профилaктика остава недостатъчно добре развита сред населението, въпреки засилени действие в тази насока от НПО-та и други институции.

Адекватно заплащане е един от начините за задържане на специалистите в страната, каза Виталиев.

"Едно от решенията е, особено за да се изравни качеството на медицинската услуга в различните краища на България, системата малко или много да потенцира медицинското развитие в провинцията, било то с финанси, техника, апаратура."

Здравната система функционира добре, но не с пълния си потенциал, като сериозна част от проблема са пациентите, които не са здравно осигурени. Има липса на доверие в обществото във финансирането от здравните осигуровки и много пациенти разчитат на лични средства, но този модел не е достатъчно добре приложим в страната заради ниската финансова култура и лична отговорност, смята Виталиев.

Персонализираната медицина не е широко застъпена в България, въпреки програмите на ЕС.

"Целта на персонализираната медицина е да не се разглежда дотолкова заболяването, а индивида, чрез генетични и молекулярни изследвания. Ролята ѝ е да избегне метода "проба-грешка" - правят се изследвания, които показват генетичните предразположения и молекулярните функционалности, и тогава можем да изберем правилното лекарство."

Такива изследвания са скъпи и не са по силата на здравната система в момента, но тя е бъдещето, тъй като позволява предвиждане на евентуални заболявания, каза Виталиев.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.