След решенията на Народното събрание за енергийните помощи в индустрията няма особено безпокойство за електроенергията, стига да се осигурят приходите за тези помощи, но остават предизвикателствата за доставките и цените на природния газ. Възстановяването на Китай ще има сериозен ефект върху предлагането на втечнен природен газ (LNG) и няма яснота дали ще има достатъчно количества и на каква цена за Европа, които да заменят потоците от Русия. За да не спрат работа и да се унищожат производства при спрени доставки, редица енергоемки бизнеси в България като производства на стъкло, металургия, фармацевтика изпробват преминаване към алтернативни горива. Това каза Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Има предприятия с непрекъснат режим на работа, които вече успяха да организират или са в процес на организиране на алтернативни горива. Тук не е толкова водеща цената, а по-скоро сигурността на доставките - при спиране на доставките на природен газ или ограничаване могат да бъдат унищожени съоръжения за милиони евро. Алтернативите са дизел или пропан-бутан. Това е процес, обикновено свързан с изграждане на нови съоръжения - трябва да се извадят строителни разрешителни, да се променят комплексните разрешителни - процедурата е обикновено над година."

Използването на пропан-бутан се оказва икономически изгодно дори и при високите цени, но основната причина е да има алтернативни енергийни източници. Промените се правят навсякъде, където е възможно, каза Стаменов - предприятие от фармацевтичната индустрия е преминало на пропан-бутан, а стъкларски производства са тествали за кратки периоди работа на дизел.

Поне за момента ситуацията с доставките на природен газ за България "изглежда добре", но индустрията ще продължи да настоява да има компенсации и за високите цени на газа. От 2019 г. е станала масова практиката индустрията да купува газ от алтернативни на "Булгаргаз" доставчици и се мисли за портфейли от източници - както от спот пазара, така и по дългосрочни договори. Основен проблем за предприятията е да прогнозират какви количества ще са им нужни, което зависи от поръчките.

Друго голямо предизвикателство пред индустрията е да има достатъчно енергия от ВЕИ и мерки за насърчаване на енергийната ефективност, каза Стаменов.

Логично е да има призиви за намаляване на цените на бизнеса заради компенсациите за цените на тока над 200 лв./MWh, които са дали "глътка въздух", каза Стаменов. Това ще подкрепи и целта на България за влизане в еврозоната, тъй като ще доведе до спад в инфлацията. Това може да доведе до повишен износ и повече внос на изделия с по-ниско качество в България, но "всяко предприятие може да положи усилия да даде по-добри цени за българския пазар", добави той.

Въвеждането на граничен въглероден данък за промишления внос в ЕС ще позволи на индустрията на континента да запази позициите си на световните пазари и нивата на инвестиции, като ограничи вноса на въглерод от трети страни, където не се плаща за вредни емисии и няма подобни зелени цели.  

"На тези пазари има жестока конкуренция и едва ли този данък ще доведе до някакво ощетяване на потребителите. Ще има тестови период от октомври 2023 г., предстои да видим ползите и вредите от него и със сигурност ще има допълнителни настройки."

Това ще засили битката за привличане на нови зелени технологии и производства, както направиха вече САЩ с техния Inflation Reducton Act за стимули за 400 млрд. долара.

Индустрията в България вече действа за намаляване на вредните емисии, макар да е далеч от челните места по замърсяване в страната, каза Стаменов.

"Ако едно производствено предприятие не инвестира, то е обречено на затваряне, а винаги инвестициите са свързани с енергийна ефективност, намаляване на отпечатъка и по-конкурентна продукция."

В коментар за рафинерията на "Лукойл" в Бургас, Стаменов каза, че тя трябва да работи на пълен капацитет и да произвежда и продава пълната си гама продукти, за да остане конкурентоспособна, да осигурява заетост в региона и да плаща данъци в бюджета. Дерогацията трябва да се използва, за да се осигурят алтернативни маршрути за доставка на суровини като възобновяване на проекта за тръбопровода "Бургас-Александруполис", тъй като доставките с танкери през Босфора няма да бъдат достатъчни, добави той.

Индустрията очаква да има стабилно правителство, което да бъде подкрепено от парламента, за да може България да се справи с предизвикателствата през 2023 г.

"Най-голямото предизвикателство през 2023 г. е да не влезе Европа в рецесия... Тогава вече няма да ни помогнат и компенсациите, които са ни обещани, защото просто няма да има поръчки."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.