Банковата система в България остава стабилна като ликвидност и капитал, като през 2022 г. е успяла да преодолее последствията от Covid, а през 2023 г. ще трябва да се справи с ефектите от рецесията и войната в Украйна. Икономиката на страната не е задлъжняла и това дава комфорт, че нивата на необслужваните кредити ще са ниски, а дори някои икономически сектор да пострада, това няма да доведе до проблем при ипотечните кредити. Това каза Георги Заманов, главен изпълнителен директор на Алианц Банк България (и член на УС на Асоциацията на банките в България), в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

За момента няма увеличение на лихвите по жилищните кредити, защото банковата система е "доволно ликвидна", а поскъпването им през 2023 г. ще бъде бавно, каза Заманов. По-слабото привличане на депозити от домакинствата той отдаде на ниските лихви през годината и голямото повишение на потребителските цени.

"Ако имаме около 16 млрд. лв. ипотечни кредити и подобен размер потребителски кредити, банковата система е привлякла близо 70 млрд. лв. депозити. Малкото пренасяне на лихвите при депозитите ще се пренесе със същия темп при кредитите, включително ипотечните, през януари и юни. Очаквам да е в рамките на 0.1% - 0.2% на шестмесечие... Това основно се дължи на стабилността на депозитната база - евтиният депозит се пренася в по-евтин кредит. Ако тази година лихвите бяха рекордно ниски на нива 2.1%-2.5% за ипотечните кредити, кривата от началото на 2024 г. ще се премести между 2.5% и 3%."

Рисковете от навлизане на България в рецесия и увеличаване на дела на необслужваните кредити е част от маржа от 2% и плаващата компонента на депозитната база в рамките на 0.1% - 0.2%, която може да нарасне до 0.5% - 0.6%, каза Заманов.

Заманов каза, че се надява да има политически кураж и разбиране, за да може България да въведе еврото в началото на 2024 г. по план, а банковата система да запази "разумността си", за да помага на бизнеса и гражданите в справянето с проблемите в реалната икономика, инфлацията и веригата на доставки през 2023 г.

Кризата в Украйна дава отражение с преселването на близо 10 млн. украинци, но и увеличението на цените на енергоносителите, които трябва да подтикнат енергоемките бизнеси да станат по-ефективни. Пренасянето на по-високите енергийни цени в крайните продукти може да намали потреблението или печалбата в цели сектори, предупреди Заманов.

"Глобалната икономика доведе до индустрии, които имат центрове на производство и логистика на сравнително големи разстояние помежду си, дори да не говорим за производства в Далечния Изток... Преминаването на тази икономика през този енергиен срив и двойно или тройно по-високи цени означава, че тяхната логистика е два пъти повече като надценка, което може да доведе до преразглеждане на стратегиите, за да има близко производство, през следващото десетилетие."

Не може да се очаква "депозитна война" в сектора, тъй като не само в България, но и в целия ЕС, доверието в банковата система е високо заради уроците от последната криза и регулациите.

Според Заимов централните банки са се забавили с повишаването на лихвите с няколко месеца, което е създало несигурност за търговските банки как да реагират, но благодарение на свръхликвидността и  добрата капитална адекватност, те са запазили спокойствие. Продължаващата война може да доведе до по-дълга рецесия в Европа, като нанесе щети върху реалната икономика, предупреди той.

Къде се проявява мъдростта в света на банкирането може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.