Ембаргото на ЕС върху вноса на руски суров петрол ще има минимални ефекти върху пазарите заради дерогациите за България и страните от Централна Европа, които ще продължат да използват количества по тръбопровода "Дружба". Русия от своя страна ще се опита да пренасочи количествата за рафинерията на "Лукойл" в Италия към Азия, а ако наистина спре да продава на държави, приели таван на цените, само ще увеличи цените на световните пазари и своите приходи. Идеята че България ще остане без горива, ако "Лукойл" остане без достъп до руски петрол е всяване на паника. Това каза Костанца Рангелова, старши анализатор в програма "Енергетика и климат", Център за изследване на демокрацията (ЦИД), в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Руски петрол ще бъде внасян както от България, така и от страните от Централна Европа. Ще бъдат внасяни най-вероятно и петролни продукти, произведени от руски петрол. Ембаргото не е достатъчно силно, така че да наложи истинска забрана за внос... Ембаргото трябва да бъде цялостно и да включва вторични санкции - държави като Индия да се притесняват, че ако внасят руски петрол, няма да имат достъп до финансовата и застрахователна система на САЩ и Великобритания."

Таванът от 60 долара за барел е изключително близък до реалната търговска цена на руския петрол в момента, така че няма да има ефект. Може да се очаква Русия да заяви, че няма да изнася за държави, които използват тавана, каза Рангелова.

Европейските транспортни и застрахователни компании ще трябва внимателно да следят на каква цена са продадени товарите, с които оперират, но санкциите за транспортните компании ще важат само 90 дни, след което фирмите отново ще имат достъп до застраховки и финансиране, което може да изкуши някои участници, коментира Рангелова. Русия от своя страна ще търси начини да заобиколи санкциите, включително чрез застраховки извън ЕС.

България не е застрашена да остане без горива, тъй като рафинерията на "Лукойл" може да внася и преработва изцяло неруски петрол от източници в Близкия Изток и Африка, каза Рангелова.

"Няма желание от страна на управлението на рафинерията да смени руския петрол, защото това е още една малка вратичка, чрез която Русия може да вкарва петрола си в ЕС." България трябва да последва примера на Германия и Италия с поемането на контрол над руските рафинерии, каза Рангелова, "защото без тази стъпка сме жертва на постоянен шантаж, че ще останем без горива или да ни обещават по-високи данъци, които рафинерията евентуално ще плаща след година-две. Това дестабилизира политически страната."

Рангелова определи тавана на цената на природния газ по тръбопроводи, наложен от ЕС, като "изключително неефективен", тъй като е много над пазарната цена в момента и ще се влезе в сила след продължителен период на високи цени.

"Проблемът при всички тези мерки е фискален. Единственият начин да се помогне в момента е да се подпомогнат консуматорите - или да намалим консумацията драстично, което е най-добрият вариант за трайно намаляване на цената, или да се дават целеви помощи на най-уязвимите бизнеси и домакинствата." Германия може да си позволи такива мерки, но бюджетът на Италия не може да издържи такъв натиск.

"Търсим някакви алтернативни решения, колкото да кажем, че сме направили нещо, но в крайна сметка да не направим нищо."

Според Рангелова настоящата криза дава големи възможности за ускоряване на енергийния преход, но вместо да се инвестира в енергийна ефективност и ВЕИ за домакинствата и бизнеса, се "хвърлят субсидии за статуквото" и големи проекти.

"Даваме на хората пари, така че да продължат да консумират по същия начин, без да имат никакъв стимул да променят начина си на консумация, да инвестират в енергийна ефективност, да си закупят ВЕИ, с които да намалят своята зависимост от електроенергийната система и да се децентрализират."

Добра практика би било част от средствата за ВЕИ по Плана за възстановяване и устойчивост да не отиват за огромни проекти, а да се дават на уязвими консуматори за инсталиране на ВЕИ като стимулират и собствено участие, каза Рангелова.

Завръщането на значението на въглищните централи за енергийната система на ЕС е краткосрочна мярка, която противоречи на целта за декарбонизация, като дава опасен сигнал на държавите. Дългосрочната перспектива е цените на въглеродните квоти да продължават да растат, цените на електроенергията да се нормализират и въглищните електроцентрали отново да станат неизгодни, предупреди Рангелова. Плановете за въглищните централи и региони в България трябва да гледат отвъд краткосрочното положение и приходите от високите цени в момента трябва да бъдат насочени към инвестиции в техния преход, който е неизбежен, допълни тя.

Каква може да бъде ролята на ядрената енергия в прехода на Европа и как може да се укрепи сигурността на критичната енергийна инфраструктура може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.