Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще наложи нови санкции "на високо равнище" за злоупотреби на енергийната борса, е сигнализирал председателят на енергийния регулатор Иван Иванов по време на конференцията "Енергийният преход в България - анализи и перспективи". Това каза инж. Марин Антонов, секретар на Федерацията на научно-техническите съюзи в България, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
В края на ноември КЕВР наложи глоба от почти 1,3 млн. лева на шест компании, сред които и Националната електрическа компания (НЕК) за нарушение на регламента на Европейския съюз за прозрачността на пазара на енергия на едро (REMIT).
Конференцията е събрала повече от сто значими представители на енергетиката като са се обсъждали теми като нуждата от енергийна стратегия на България, бъдещето на въглищните централи и зелената сделка на Европа, разказа Антонов.
"Общото мнение за ТЕЦ е не дали ще ги има, а кога ще спрат... Зелената сделка рано или късно ще стане, въпросът е кога - може да се отложи заради войната, но е без алтернатива. Концепцията е в процес на уточняване и доизглаждане" и не може да се прогнозира точно какво ще е състоянието през 2050 г., каза Антонов.
В България има големи възможности за развиване на енергийната независимост на битовите потребители, като държавата и ЕС са дали заявка да подпомагат финансово изграждането на ВЕИ в жилищните сгради. Според Антонов цените на фотоволтаичните панели ще падат, като същевременно ще се увеличава ефективността им и продължителността на употребата им.
На този етап не можем да се откажем от атомната енергетика, каза Антонов. Развитието на сектора е пострадало след авариите в АЕЦ в Чернобил и Фукушима, а в момента се появяват нови рискове покрай климатичните промени като засушаването. За АЕЦ това създава проблеми с охлаждането както се видя от спирането на няколко централи през лятото във Франция заради ниското ниво и високата температура на реките, напомни Антонов.
Съществена част от бъдещето на енергийния сектор в Европа е свързването на мрежите на различните държави.
"Електропреносните системи на България и Гърция вече са свързани, говори се за свързване на цяла Европа. Когато не можем да черпим енергия от слънцето, идеята е да черпим от вятъра в Западна Европа."
Това свързване няма да увеличи рисковете за критичната инфраструктура, а дейностите в перспектива предполагат развитието на запаси от възможности за добиване и използване на енергия, каза Антонов.
Запитан за бъдещето на зеления водород, Антонов каза, че основен проблем през по-широката му употреба е липсата на икономически изгоден начин за неговото транспортиране, като в момента той трябва да се използва където се произвежда.
В България има добри условия за производството му и това е една от идеите за бъдещето на Маришкия басейн.
Какви са ролите на регулатора и енергийните одитори в зелената сделка може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.