Европейският парламент прие, че страните членки трябва да създадат национални стратегии за защита на критичната инфраструктура. Такава стратегия би трябвало да включва секторни планове със специфичните характеристики и заплахи, модели на партньорства, секторни работни групи във всяка сфера. Част от държавите вече имат такава стратегия, но не и България. Това каза гл.ас. д-р Теодора Гечкова, катедра "Национална и регионална сигурност", УНСС, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Откриването на газовата връзка с Гърция показва мястото на България по отношение на европейската критична инфраструктура - опазването и сигурността на този обект и непозволяването на прекъсването му в нормалното му функциониране."

Енергийната сигурност на Европа може да бъде по-добре защитена с разработването на стратегии за киберсигурност и планове и програми, които да защитават системата. Трябва да се работи и за по-бързото възстановяване на системата след кибератаки, каза Гечкова.

Критичната инфраструктура на една държава е съвкупност от множество и различни мрежи и активи, които осигуряват жизнено важни функции - това включва разнообразни сектори като транспортна и енергийна система, образование, културно наследство, каза Гечкова.

ЕП започна да променя правилата за критичната инфраструктура след атентатите в Мадрид и Лондон през 2004 и 2005 г., а сегашната усложнена среда налага нови промени в директивите.

"Новите правила задължават държавите-членки да наблегнат повече на поддържането на критичната инфраструктура и подобряване на свързаната нормативната база. Добра посока е въвеждането на минимални стандарти по отношение на управление и анализ на риска и предложението на ЕП за разработване и прилагане на стратегии за защита на критичната инфраструктура. Тези стратегии трябва да имат няколко основни елемента - изграждане на устойчиво партньорство между всички заинтересовани лица, разработване на секторни планове."

ЕП предлага да има обща дефиниция за критична инфраструктура в ЕС, което няма да подобри защитата ѝ, смята Гечкова.

Крайната отговорност по отношение на заплахите остава на държавите членки, а те включват тероризъм, аварии, пандемии, технологични грешки и кибератаки и др.

"Все повече ще бъдем свидетели на кибератаки с цел финансова облага."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.