Голямото пренареждане на световната икономика заради войната в Украйна тепърва предстои, като последиците ще се видят най-рано след пет години. Европа засили много своя преход към възобновяема енергия заради откъсването от руските енергийни суровини. Само ръстът на инвестиции във ВЕИ към края на септември е спестил на европейската икономика 10 млрд. долара, а като цяло секторът е спестил над 100 млрд. евро, които щяха да бъдат платени на Русия и страни от Близкия Изток. Това коментира икономическият журналист Димитър Събев в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Европа се намира между чука и наковалнята - натиск на запад от Русия и Китай и агресивна политика на САЩ, за които ЕС е удобен буфер... Европа беше дълго време деиндустриализирана и някои казват, че това ще продължи, тъй като енергията на Европа става все по-скъпа. Мисля, че ще стане обратното и Европа ще опита обратно да се индустриализира."

Политиката на европейските икономики за силно разчитане на сектори като туризъм, финанси и услуги ще отшуми в новата реалност на трудни материални доставки, добави Събев.

Енергията е най-голямото предизвикателство пред Европа заради ролята на Русия и разчитането на руски енергийни доставки за въглеродната икономика на континента, каза Събев. В момента ще се нужни много време и огромни инвестиции не само в конкретни мощности, но и в инфраструктурата за зеления преход.

"Виждаме икономически и финансови процеси със съвсем различна динамика от пазарите - цикли, които траят по пет години и нагоре, и инвестиции, които ще се изплащат до 15 години. Постигането на климатичните цели на Европа се оценяват на 2 трилиона долара."

В коментар колко постепенно и внимателно ще се пренасочат финансовите потоци, Събев даде за пример пенсионните фондове, които крепят финансовата стабилност на Запада, и зависимостта им от инвестициите им в петролните гиганти. Излизането на тези фондове от петролните компании ще бъде изключително бавно, за да не се предизвикат трусове на пазара.

Според Събев инфлацията ще се успокои на световно ниво, но ще остане на сравнително по-високи нива от 4%-4.5% през 2023 г. Ако цените започнат да излизат извън контрол, това ще подпомогне за облекчаване на дълговата тежест, но ще подкопае натрупаните капитали, което ще предизвика по-силни мерки за укротяване на инфлацията с цената на тежка рецесия.

Ръстът на БВП на България няма да стане отрицателен, но ако се случи в началото на 2023 г., ситуацията много бързо ще се компенсира, коментира Събев. Основен негативен ефект от войната в Украйна ще бъде намалената инвестиционна активност заради геополитическата несигурност. От друга страна повишените цени на суровини и енергия са помогнали за по-големите печалби от експорт на български компании. Липсата на работещо редовно правителство е пречка пред въвеждането на подходящи контракризисни мерки и превантивни инвестиции, добави той.

Европейската икономика е много по-дигитална и по-зависеща от финансите в сравнение с 80-те и 90-те на миналия век и това предполага преразглеждане на фискалните правила на ЕС. Но някои мерки от критериите от Маастрихт като ограничаването на 3% бюджетен дефицит и публичния дълг не следва да се премахват необмислено, каза Събев.

"Европа има два пътя - да продължи твърде приятното съществуване досега, отлагайки радикалните решения, но за да бъде равностоен играч на световната сцена е време за иновации."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.