Близо 50% от хората в България, на които им предстои пенсиониране, възнамеряват да се пенсионират, но да продължат да работят, предимно по финансови причини, като реално една трета от пенсионерите остават активни между две и пет години. Статистиката показва увеличена икономическа активност на населението между 55 и 64 години след пенсионната реформа, без това да довежда до увеличаване на нивата на безработица, но има единадесет пъти увеличение на случаите, одобрени от ТЕЛК и НЕЛК, за същия период. Това каза доц. Стоянка Черкезова, Институт за изследване на населението и човека, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Увеличението на пенсионната възраст е неизбежно, но то има своите лимити и не може да продължава до безкрайност. Трябва да отчитаме очакваната продължителност на живота на населението и на това в добро здраве - в България имаме сериозни размери на болестността в по-високата възраст и възможностите за увеличаване на изискуемата възраст са ограничени."

През 1992 г. България е минала границата на 15% население над 65-годишна възраст, над която подрастващите поколения до 15-годишна възраст трудно могат да компенсират излизащите от трудоспособна възраст хора, напомни Черкезова. Това означава намалена работна сила, по-малко доходи от нея и по-малко принос към осигурителните системи, които едновременно трябва да подпомагат повече хора. Когато населението над 65-годишна възраст нарасне до такава степен, това затруднява поддържането на вече постигнатото качество на живот в цялата страна.

"За да можем да се погрижим за пенсионните системи, трябва да се погрижим за икономическото развитие."

В коментар за мерките, които могат да забавят, но не и да обърнат, ефектите от демографската криза в България, Черкезова каза, че са нужни политики за насърчаване на раждаемостта, но и за намаляване на детската и преждевременна смъртност, както и увеличен достъп до здравна профилактика, качествени здравни услуги и подходящи образователни политики. Директни икономически стимули нямат особен ефект върху тоталния коефициент на раждаемост, ако се съди по резултатите от подобни програми в Унгария, коментира Черкезова. Спадът в трудоспособното население може да се коригира до степен чрез засилена миграция от чужбина, но това трябва да се прави с оглед на икономиката и пазара на труда.

Друг тип политики трябва да целят задържането на хора в България, каза Черкезова.

"Начинът да стане това опират до социално-икономическата система в страната - цялостни политики за подобряване качеството на живот, достъп до права, упражняване на свободи, целият комплект, който може да осигури едно по-добро съществуване. Това е единственият начин да осигурим и повишаване на раждаемостта, и задържане на младите хора в страната, и спад в смъртността."

В коментар за тенденциите на световното население - ООН обяви, че човечеството вече надхвърля 8 млрд. души - Черкезова каза, че раждаемостта ще продължава да се увеличава в регионите, където тя вече е над средното ниво - субсахарска Африка и Египет, Индия, Пакистан, Филипините. Допълнителен натиск ще оказва и покачващата се продължителност на живот по целия свят - от средно 46.5 години пред 1950 г. до 72 години в момента, като най-бързо тя расте в държави, където е била най-ниска.

Увеличаващото се население ще създаде нови проблеми в борбата с бедността и климатичните промени, тъй като особено в най-слабо развитите региони от субсахарска Африка и Южна Азия населението има и ограничен достъп до здравни и образователни услуги, добави Черкезова. Това от своя страна намалява и ефектите от демографския дивидент, който разчита не само на ръст на населението в активна възраст между 20 и 64 години, но и на неговия достъп до такива услуги.

Още по темата

Населението на света достига 8 млрд. души и застарява

Ръстът на световното население бележи най-нисък темп от 1950 г. насам

"Какво от това, че имаме увеличено население между 20 и 64 години при една световна икономика, която все повече върви към дигитализация и автоматизация, ако това население не може да допринесе с труда си за икономиката. Обезсмисля се понятието "демографски дивидент".

Какво може да се очаква от бъдещите миграционни вълни към Европа и как се разви програмата за контрол на населението в Китай може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.