Сегашната система с личните карти в болниците работеше добре и предоставяше достатъчен механизъм за контрол. Това заяви проф. Атанас Щерев от Медицински комплекс "Щерев" в Бизнес старт с Иван Нончев. Заедно с бившия директор на "Пирогов" доц. Спас Спасков той говори за ефекта на пръстовите отпечатъци върху болничния контрол. 

Когато внедряваме пръстовия идентификатор се оказва, че самият хардуер не е достатъчно добър и често не приема пръстовите отпечатъци, каза проф. Щерев. В условия на спешност като в една акушер-гинекологична болница подобни забавяния са недопустими, добави той. 

Когато говорим за вътреболнични инфекции, знаем, че те се предават предимно по ръцете и върху едно устройство да се слага отпечатък един след друг на пациенти не е най-добрият начин да се предпазим от тях, каза проф. Щерев. От друга страна дезинфекцията на ръцете ги прави влажни и не дава възможност на устройството да реагира и сме принудени да я правим както досега с лични карти, допълни той. 

Пръстовите идентификатори противоречат на директива 2016/680 на европарламента, в която е описано при какви случаи може да се вземат биометрични данни. Освен това към касата има все повече суми, които се изискват от каси в други страни от ЕС, при което няма яснота как ще се контролират, тъй като в другите държави не използват пръстови отпечатъци, добави той. 

Доц. Спасков приравни това болниците сами да покрият разхода за пръстовите отпечатъци на "обесен, който трябва да сам да си носи въжето". Редно е болниците да бъдат компенсирани от НЗОК за този разход, каза той. 

Крайният резултат за контрола от пръстовите отпечатъци ще бъде близък до този с личните карти, каза доц. Спасков. Според него, това е просто едно по-технологизирано връщане в миналото, когато също са изисквали пръстови отпечатъци. 

Чуйте повече!