Парите, предвидени в новата национална програма за енергийно реновиране на сградите в България са малко и ще стигнат за около 1000 сгради, а в България нуждаещи са около 66 000 сгради. Това каза Цвета Наньова, Българо-австрийска консултантска компания, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Наньова гостува в предаването заедно с Иван Велков, председател на Българска фасилити мениджмънт асоциация, по повод новата национална програма за саниране на жилищни сгради, предвиждаща нови модели за финансиране. Гостите коментираха докога държавата ще поема 100% от разходите за саниране, какво се променя в Закона за управление на етажната собственост и ще се улеснят ли инвестициите в енергийна ефективност.

Новата национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради вече е готова и кандидатстването ще стартира след броени дни. Държавата отново ще поема 100% от разходите за тези, които подадат документи до 31 март 2023 година. На втория етап държавата ще финансира 80% от разходите, а другите 20% ще трябва да се осигурят от собствениците на жилища. Тази седмица правителството прие и промени в Закона за управление на етажната собственост, които целят да се улесни достъпът на средства за енергийно финансиране. 

"За пръв път се въвежда елемент на съфинансиране, което води и до разлика и в организацията на процеса. Сега, освен да има сдружение на собствениците, се изисква да се подготви и техническо и енергийно обследване. Следващата съществена разлика е, че има и критерий за оценка, с които собствениците трябва да се запознаят обстойно преди кандидатстване, за да видят каква са шансовете им за 100% финансиране, защото парите са малко и ще стигнат за около 1000 сгради, а в България нуждаещи са около 66 000 сгради", каза Ниньова. 

По думите ѝ разходите за техническо и енергийно обследване трябва да бъдат, при всички случаи, авансово платени от собствениците. "Поне към момента официалната информация е, че тези средства ще бъдат възстановени на тези, които са одобрени за финансиране. Току що приключи общественото обсъждане и ще се появят насоките, от които ще стане ясно дали ще има промяна, но засега такива са нагласите от страна на министерството. Тези, които не са одобрени, ще останат с един технически енергиен паспорт, който може да бъде използван при бъдещи действия по саниране". 

Новата национална програма е половинчата и остаряла, каза от своя страна Велков. "Темата за енергийното реновиране на сградите, която вече е десетилетна практика в България, пропусна възможността чрез възможностите на Плана за възстановяване и устойчивост рязко да акселерира този процес, да го ускори, да включи много повече участници в него и да се получи този револвиращ проект от една и съща възможна реформа в няколко направления - и законодателна и нормативна, но и с добавянето на нови финансови и управленски инструменти".

"Не да включим 1000 сгради, както се очертава, а почти всички да имат равен старт и възможност да се възползват от новите възможности, както за финансиране, така и наличните вече все по-достъпни технологични решения. Това, за съжаление, поради много бавното и мудно оформяне, първо на нашето предложение за плана, второ приемането му буквално тази година, на опашката на всички други европейски държави. И не на последно място обидно ниската сума, която е заделена за нуждите на енергийното обновяване на жилищния фонд, като общ бюджет и като цели, които си поставя", заяви Велков. 

Ние за пореден път изглежда, че се опитваме да усвоим средства, а не да решим проблем и поставим основата за неговото дългосрочно подобряване, подчерта Иван Велков. 

Проблемът е, че ние винаги се опитваме да вкараме живота в изискванията на някаква програма, за да усвояваме средства, добави Цвета Ниньова. "Тази програма ще финансира единствено и само енергоефективни мерки и много малко мерки, свързани със сигурността на обитаване, като напр. гръмоотводи, противопожарни врати и т.н. А нашият жилищен фонд е в много тежко състояние, той е неподдържан в годините, с течащи покриви, в много лошо състояние са и общите части на сградите". 

Ако тази програма се изпълняваше по начин, по който се изпълнява навсякъде извън България, защото само в България има 100% финансиране, тогава щеше да се тръгне от нуждите на сградата. Какви са нуждите на сградата - европейските пари се дават за енергийна ефективност, а собствениците докато се прави ремонт, поемат останалите дейности, които са нужни за основно обновяване, но то действително да бъде основно обновяване, поясни събеседничката. 

Навсякъде работи моделът за пълно обновяване, но грантовата помощ е само до 30%, поясниха гостите. "Никъде не работи моделът дайте да дадем 100% на първите, които се доредят до тях".

По принцип в света, за да се включат масово хората в един полезен и устойчив процес, те трябва да имат много силна мотивация, както да участват, така и да проследят и да очакват резултатите от това обновяване. По начина, по който в България ще се случат нещата, ще излезе, че щом парите са бюджетни, публични (дали от ЕС или от българския бюджет - няма значение) и отговорността за начина, по който те ще се вложат и усвоят изглежда абстрактна и не на тези, които ще ги ползват. От там и контролът върху тях също буди много въпросителни, което е стара българска болест и нерешен проблем, подчерта Велков.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.