Реакцията на пазарите на повишението на лихвите от страна на Фед и на речта на Пауъл бе в пряка зависимост от това кои новини вече бяха калкулирани в разчетите на инвеститорите и цените на финансовите инструменти. Това каза Симеон Керанов, портфейлен мениджър в "Карол Капитал Мениджмънт", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
"Покачването с 0,75 не беше абсолютно никаква новина и вече месеци назад е оценено в пазарите. Две неща имаше, които каза Пауъл, като и двете са верни. Въпросът е, че някои от тях още не бяха отразени в цените на финансовите инструменти. Едното е, че от тук нататък вдигането на лихвите ще продължава, но ще бъде с по-ниски проценти. Примерно, вместо 0,75 - 0,5, а по-късно и 0,25. Но това вече беше донякъде оценено в пазарите. За декемврийската среща, например, покачване от 0,5 бе вече отразено от пазарите".
Другото, което бе малко по-негативно в тази пресконференция, беше, че финанланата точка на вдигането на лихвите се очертава да бъде на по-високо ниво, каза гостът. "Чрез специфични инструменти, които използваме в "Карол Капитал Мениджмънт" за това какво е оценено в пазарите, се вижда, че около 5 е оценено, че ще се вдигнат, но след вчерашната конференция има потенциал и за по-високи нива".
"Фед, дори и да вдигнат лихвите до 5,25 или 5,5%, това вече е оценено от пазарите и пазарният ефект вече няма да е толкова голям, но покачването от началото на годината, от 0,25 до вече 5% ефектът беше много голям, особено при облигациите. При десетгодишните облигации това е буквално най-лошата година от Френската революция насам в края на 18 век. Това е първият мечи пазар от 50 години насам. При мечи пазар, припомням, 20% спад от върха".
Но от тук нататък, всъщност, тези импликации създават и много възможности именно в този сегмент. Лихвите по облигациите вече са на нива, които не сме виждали от 15 години насам, подчерта събеседникът. "Двугодишните американски ценни книжа дават вече лихва почти 4,7%. Мисля, че 2007 година се е давала последно такава лихва. Така че, от тук нататък, дори и да вдигнат лихвите малко повече, отколкото е оценено от пазара (5% е оценено), лихвите вече донякъде компенсират инвеститорите за евентуалните капиталови загуби, които могат да се поемат".
Гостът даде пример с българския пазар на държавни ценни книжа. По думите му и в момента може да се намери лихва от 5-5,5%. "Вярно е, че това е капризен инструмент с ниска ликвидност. Като клас актив са малко по-капризни от акциите, които са малко по-лесни за търгуване на финансови борси. Но ако се открие точната емисия, точните параметри, дори и на нашия пазар вече има около 5-5,5% лихва. Депозити такива в момента няма. Прогнозите за депозитите не са, че ще се вдигнат чак толкова. Едва ли ще видим нивата от 2010 година и 2008, когато бяха 4-5%.
"За по-консервативни инвеститори, съвсем спокойно могат да се намерят облигации с добра лихва, по-висока от депозита. Този актив все повече ще играе активна роля в инвестиционните портфолиа".
Относно рисковете на облигационния пазар Керанов каза, че облигациите главно се диктуват от политиката на Федералния разерв, а тя се диктува от инфлацията. "Няколко изпреварващи индикатори, които се анализират в "Карол Капитал Мениджмънт", показват, че инфлацията в САЩ би трябвало да се забави догодина, а това няма как да не окаже позитивен ефект върху държавните облигации в САЩ. Ако се погледне и статистически, 2022 година ще бъде негативна година за облигациите, 2021 също беше, а никога в 250-годишната история на облигациите не се е случвало три поредни години да има отрицателна възвръщаемост на облигациите. Да, има рискове, всеки финансов инструмент има рискове, но лихвата, която вече дават, а и на базата на тази статистика, може да се гради вече позиция в този клас актив".
Ние, като еврови инвеститори, носим валутен риск при американските активи, а доларът е на 20-годишен връх спрямо еврото. За нас, европейците, е много важно европейските облигации да започнат да носят лихва и потенциална печалба, каза още Симеон Керанов. "В момента голяма част трябва да отиде в Европа, въпреки че за някои сегменти е рано, примерно при високодоходните облигации. Там, може би е рано да се гради позиция, заради зимата, заради потенциална газова криза, особено в Германия. Но в сегмента с по-качествените кредитни рейтинги, вече започваме да виждаме някои позитиви. Това за нас, европейците, е много важно, защото го нямаме валутния риск на американските книжа".
Относно прогнозите на Алън Грийнспан за долара гостът коментира, че "всичко е на релативна база, спрямо това, което правят Фед и съответно ЕЦБ". Ако има забавяне на вдигането на лихвите от Фед, то зависи какво ще е забавянето догодина, но ЕЦБ е по-назад от Фед. В момента лихвеният диференциал е един от най-важните показатели за това какво ще се случва в двойката евро-долар. Но този диференциал все повече ще се смалява. Не очаквам, например, еврото да се покачи много спрямо долара, но очаквам леко покачване, което носи някакви валутни рискове за евровите инвеститори".
На въпроса дали има опасност да се изтърве нов бичи пазар при акциите Керанов коментара, че негативното на тази година е, че "корелацията между акции и облигации е позитивна - тоест, когато единият актив прави доходност и другият го прави и обратното".
"Тази година за това е най-лошата от 100 години за портфолио от типа 60-40. Ако сме позитивни за облигации, това в никакъв случай не значи 100% облигации. Трябва да има акции задължително, защото при първият сигнал догодина, че Фед спира с покачването на лихвите, това ще окаже позитивен ефект върху акциите".
Керанов подчерта, че при акциите по-скоро следва да се наблюдават печалбите и какво ще правят компаниите. "Политиката на Фед е оценена от пазара на акции и от тук нататък ни интересуват прогнозите за печалбите догодина".
Относно т.нар. защитни инвестиционни стратегии и кои са секторите, които се смятат за убежища, Симеон Керанов каза, че в момента сме в мечи пазар при акциите. "Няма гаранция, че дефанзивните ще направят позитивна доходност. По-скоро по-малко падат от цялостния пазар. Традиционните са здравеопазване и потребителски стоки от първа необходимост, например супермаркети. Тези сектори по-малко са паднали от останалите от началото на годината, но все пак са на негативна доходност".
"Този тренд ще продължи още няколко месеца, но при първи сигнали, че догодина може да има спиране на политиката на Фед, когато видим рецесия в САЩ, защото догодина ще видим рецесия, ако видим, че това е вече напълно оценено във финансовите пазари, тогава вече може да се обърне този тренд и да се отиде към по-циклични сектори. Но първо трябва да видим, че това е оценено в пазарите и тогава да се направи тази стъпка".
За да се оцени дали рецесията ще бъде плитка или дълбока, според събеседника в момента трябва да се гледа през два фактора. Единият е политиката на Фед, но и печалбите на компаниите. "Прогнозите за печалбите на компаниите от S&P 500 са за около 5% ръст, като със сигурност не е оценена рецесия в акциите им. За да има оценена рецесия, трябва да има около 10% спад. Ако го видим това, бихме станали по-агресивни в сегмента на акции. Дали ще е плитка или не, около 10% е нещо средно за рецесиите в САЩ, като изключим 2008 година, когато печалбите бяха паднали много. Но при един аналогичен период, като 70-те години, когато пак има енергийна криза и инфлация, печалбите падат 10%".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.