Бизнес старт

Всеки делник от 7:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

Европа иска газ от Африка, но цената може да са правата на човека

Доц. д-р Едуард Маринов, преподавател в Нов български университет, "Бизнес старт", 24.10.2022 г.

11:40 | 24 октомври 2022
Обновен: 12:34 | 26 октомври 2022
Автор: Даниел Николов

С развитието на енергийната криза в Европа страните от континента все повече поглеждат към огромните газови залежи в Африка. Всякакви проекти там ще трябва да се справят не само с корупцията, лошото управление, но и значителни проблеми със сигурността. ЕС ще трябва не само да отстъпи от обещанията си на COP26 да не финансира повече проекти за фосилни горива, но и да преговаря с правителства, които не споделят демократичните ценности на блока. Това коментира доц. д-р Едуард Маринов, преподавател в Нов български университет, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Без значение каква е формата им на управление, държавите от Африка са наясно, че техните външни партньори трябва да имат сигурност и трайно доверие и полагат много усилия в тази насока. Друг е въпросът дали европейските държави ще са готови и склонни да преговарят с авторитарни режими, които не спазват правата на човека. Това е една от основните причини за нарастващото място на Китай на континента - Европа винаги е поставяла извънтърговски условия, а Китай не го прави. Развитият свят в момента има нужда и въпросът е какви отстъпки е готов да предложи и до колко е готов да позволи на африканските държави да се погрижат и за собственото си развитие, а не само да помпат газ и да го насочват към Европа".

Компромиси с правата на човека, за да се осигурят доставки на газ, ще е преломна точка за Европа, допълни Маринов.

ЕС по принцип се опитва да преговаря с Африка като едно цяло, но различните държави едва ли ще престанат да използват големите си компании, за да получат предимство пред всички останали, каза Маринов.

Много европейски и американски компании инвестираха изключително много в разработването на на газови находища до 2022 г. в редица държави като Сенегал и Мозамбик, италианската Eni инвестира 4 млрд. евро в Алжир, а се говори и за европейска мисия за сигурност в Мозамбик. Това търсене на диверсификация на газовите доставки обаче е в противоположност на обещанията за свиване на финансирането на нови фосилни проекти, които бяха направени на климатичната конференция през 2022 г. COP26. Още тогава африканските лидери предупредиха, че това е доста лицемерно от гледна точка на дългосрочното развитие на развиващите се държави, каза Маринов.

Проекти като "Транссахарския газопровоод" от Нигерия до Алжир са изключително предизвикателни и е трудно да се оцени дали въобще са възможни, каза Маринов. Проектът е разделен между 11 подизпълнителя и от началото му преди 20 години е изпълнен само един лот, осем дори не са започнати, а два са замразени. Нигерия и Алжир подписаха меморандум за сътрудничество за възобновяване на проекта през юни, но ще има нужда от много финансиране и много общи усилия.

Страни като Нигерия имат изградени капацитети за втечняване на природен газ и това изглежда като по-реалистичната и евтина перспектива пред Европа в момента. Наземните газопроводи ще бъдат изключително скъпи в дългосрочен план, а и не биха могли да бъдат изградени бързо. Някои държави от северна Африка, като Алжир и Египет, са заявили, че са готови да намалят вътрешното си потребление и да пренасочат количества към ЕС, тъй като се нуждаят от валутните приходи от износ, каза Маринов.

Картината е различна в по-голямата част на Африка, където близо половината от населението живее без достъп до електричество, а над 75% използват дърва и въглища за готвене. Има и страни като Кения, Етиопия и Уганда, които разчитат на ВЕИ за близо 80% от енергията си, и дадоха надежда, че поне в Африка може да се прескочи фосилната фаза на електричеството.

Зелените политики претърпяват коренна промяна в момента и дори водещи държави в защитата на климата се връщат обратно към фосилните горива, каза Маринов. Срещата на върха за климата COP27, която тази година ще се проведе в Египет, и подновеният интерес към фосилните залежи на Африка може да доведе до смекчаване на позициите на развитите държави за финансирането на техния добив.

"Миналата година много гордо обявихме, че ще спрем финансирането от международни институции на подобни проекти в края на 2024 г. - в настоящата ситуация не мисля, че това е възможно."

Как се развиват отношенията на България със страните от Африка може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.