Ако в България не бъде създадено правителство и не започне усвояване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, е възможно да имаме по-дълбока рецесия през 2023 година. Надявам се това да отрезви нашите политици и те да намерят решение, така че България да има парламентарно избрано правителство за следващата година. Дневният ред на следващия парламент трябва да бъде много ясен и в ускорен ход  да бъдат приети тези закони с оглед на това България да започне да усвоява европейски средства и да бъдат реализирани планираните реформи. Това каза Борис Петров, финансист, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

Влизането на България в еврозоната също е съпътствано с изпълнение на ключови законодателни промени. На първо място трябва да бъде приет закон за въвеждане на еврото поне пет месеца преди въвеждането на единната валута, като този закон регламентира редица промени в националното законодателство. На второ място трябва да бъде приет и нов закон за Българската народна банка. Всичко това изисква функциониращ парламент и съответно воля за приемане на тези важни законодателни промени, подчерта събеседникът.

„България трябва да има действащо правителство с действащ парламент поне в рамките на хоризонт от една година, за да бъдат приети тези важни законодателни промени”.

Попитан дали е възможно високата инфлация в България и големият бюджетен дефицит да бъдат пречка за присъединяването ни към еврозоната Петров каза, че България в момента се намира на пето място сред държавите от ЕС по размер на инфлация. Пред нас има три държави, които са членки на еврозоната, които са с по-висока инфлация – това са Балтийските републики. Пред нас са и Чехия, и Унгария.

„Високите стойности на инфлацията не бива да се драматизират, защото това е международен феномен”.

Енергийните пазари започнаха да се успокояват. Пазарът на природен газ в Европа също съществено се успокои и ако веригата на доставка, която в момента доминира: Норвегия – Северна Африка – втечнен газ от Съединените щати, продължи да функционира във вида, в който е сега, можем да очакваме, че ЕС ще премине безболезнено през критичния зимен период. Новите мерки на Европейската комисия доведоха до съществено намаляване на пазарните цени и на електрическа енергия, така че в голяма степен силните проинфлационни източници, които доведоха до този пик на инфлацията в Европа, всъщност са на път да бъдат постепенно изчерпани и в рамките на четвъртото тримесечие на тази година инфлацията ще достигне своя пик. През следващата година очакваме нейното плавно намаляване и в края на периода дори достигане до едноцифрени нива. Това ще ни даде възможност да поискаме извънредна оценка на нашата степен на конвергенция от страна на Европейската централна банка и България  - ако има амбицията и ако има действащо правителство, би могла да получи положително решение за въвеждане на еврото през месец юни следващата година и от началото на 2024 година да въведе еврото.

„Към днешна дата е амбициозно, но реалистично да заменим лева с еврото на 1 януари 2024 година”.

Коментирайки прогнозата на БНБ за българската икономика през 2023г., събеседникът посочи, че рисковете за развитието на българската икономика са свързани с негативните ефекти от войната в Украйна, както и с проблеми с доставките на енергия и храни. БНБ коригира очакванията за икономически растеж до 1,1 % ръст на БВП, което е на ръба на рецесията.

Трябва да подчертаем, че в прогнозата си БНБ приема, че България ще започне да усвоява средства от Плана за възстановяване и развитие, а това означава ще политическият риск ще бъде снижен и вероятно ще има функциониращо правителство, каза Петров.

Каква е средата за пласиране на държавен дълг на външните пазари и ще имат ли високите лихви дисциплиниращ ефект за публичните финанси?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” може да гледате тук.