Работим върху няколко важни за страната проблеми, свързани с опазване на околната среда, съхранение на енергия и оползотворяване на природни ресурси. Разработваме катализатори за контрол на емисии от парникови газове. Имаме постижения и в областта на замяна на скъпия литий с много по-евтиния натрий, за да създадем натриево-йонни батерии за съхранение на енергия. Това разказа проф. Радостина Стоянова, директор на Института по неорганична химия – БАН, в предаването „Светът е бизнес” с водещ Роселина Петкова.
Провеждаме фундаментални изследвания върху химия на повърхността, като се опитваме чрез специфични методи да сканираме повърхността и да получим информация кои от активните центрове са отговорни за дадена химическа реакция. Тези знания ни позволяват след това да контролираме и да насочим реакцията в желаната посока. По този начин създаваме катализатори за контрол на емисии от парникови газове, обясни събеседникът.
Разработката се състои в това, че създаваме катализатор, като използваме 3D принтер. Продуктът все още е на етап лабораторни изследвания и е необходимо до потърсим съдействието на фирми от областта на машиностроенето или такива, които конструират топлообменници.
„Другите иновативни продукти, които разработваме, са свързани със съхранение на енергия”, разказа проф. Стоянова.
Ако искаме да съхраним енергията от възобновяемите източници, трябва да намерим батерия, която да е евтина, да е безопасна и да работи в широк температурен интервал. В това отношение имаме постижения в областта на замяна на скъпия литий с много евтиния и разпространен натрий и така да създадем натриево-йонни батерии.
„Разликата в цената е драстична - един тон литиев карбонат струва над 76 000 долара спрямо 600 долара за тон натриев карбонат”, изтъкна събеседникът.
Що се отнася до предизвикателствата пред българската наука проф. Стоянова открои подготовката на младите учени, за да се осъществи връзката между различните поколения и да се осигури плавен преход на развитие на науката.
Относно взаимоотношенията с бизнеса събеседникът сподели, че може би учените не успяват добре да представят своите разработки на достъпен език, но и че бизнесът също би трябвало да търси учените.
„Сега имаме спорадични контакти, извършваме анализи за дадени фирми, но няма стратегическо виждане за дългосрочно сътрудничество”.
През последните години в резултат на изпълнение на различни европейски и национални програми успяхме да обновим значително инфраструктурата. За България проблемът е как да се задържат учените, а това може да стане само чрез подходящо финансиране, каза още проф. Стоянова.
„Добре обучени учени, учени с авторитет много лесно напускат страната”.
БАН участва активно в разработването на Плана за възстановяване и устойчивост. Тук е планирано иновациите в БАН да бъдат развити на ново ниво, това е много важно за нас и чакаме с нетърпение да стартира този план.
„Този план е от изключителна важност за развитието на българската наука през следващата и по-следващата година”, подчерта проф. Стоянова.
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт” може да гледате тук.