Тенденциите, към които вървим в момента, ще взривят социалния мир в страната, защото пенсионната ни система е солидарна. България следва най-песимистичните сценарии за разгръщане на демографската криза, което е ясен сигнал, че е нужна драстична промяна на демографската политика. Стимулирането на раждаемостта през социални плащания не е нищо повече от подаяния. С 40% намалява населението в следствие на външна миграция, а се твърдеше, че се доближаваме към нулева миграция. Това каза доц. Спас Ташев, Институт за изследване на населението и човека при БАН, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова. Населението на страната ни е малко над 6,5 млн. души. В периода между последните две преброявания на НСИ то е намаляло с 11,5%.
"През последните 30 години темата за демографския срив стои на вниманието на българските политици. Въпреки, че са приемани много документи, които носят гръмки заглавия - стратегии за решаване на демографския проблем, на практика подобрение няма и ако трябва да бъдем обективни, има едно тревожно явление. Според последните прогнози на БАН преди преброяването, населението на България към 2030 година трябваше да бъде 6,5 млн., а този брой вече е на лице през 2021 година. Имаме едно ускоряване на намаляването на населението, което е изключително лош показател. На практика средният вариант на прогнозите у нас не се сбъдва. По-скоро вървим към песимистичния вариант, което показва, че на всяка цена демографската политика трябва да се промени".
По отношение на раждаемостта е грешен подходът да се дават пари като социална дейност, категоричен бе доц. Ташев. По думите му стимулите трябва да бъдат "много по-комплексен механизъм, в който да се насърчава раждаемостта сред тези български граждани, които са способни да отглеждат пълноценно своите деца". "От тази гледна точка политиката на уравниловка, каквато е до този момент, не дава абсолютно никакъв резултат. Тези социални подпомагания са по-скоро подаяния, които реално не могат да задоволят потребностите на средната категория български гражданин".
Но раждаемостта е само единият аспект. При анализ на намаляването на населението през десетгодишния период, ще видим, че 40% от това население, което е изчезнало при тези преброявания, се дължи на външна миграция. Тоест 40% са напуснали страната и може би тук е и най-голямата катастрофа, добави гостът. "През последните години ние говорихме, че се доближаваме към нулева миграция, а на практика не е така".
"Около 344 хил. души са напуснали страната, което е много лоша оценка. Ако за смъртността обвиняваме лошото здравеопазване, то по отношение на тази миграция това означава, че социално-икономическата среда не е добра и една голяма част от българските граждани имат усещане за несправедливост и безперспективност в страната".
Трудно можем да повлияем на процесите на раждаемост, но се нуждаем от реформи в икономиката, които да направим България по-привлекателна и да намалим изтичането на работна сила, заяви доцентът. "В същото време, ако работещите в чужбина изявят желание да се върнат в България, то ние трябва да им съдействаме да се установят в страната".
"Тенденциите, към които вървим в момента, на практика ще взривят социалния мир в страната, защото пенсионната ни система е солидарна - работещите в момента формират пенсионния фонд на пенсионерите и когато броят на населението в трудоспособна възраст става все по-малък, а все повече нараства населението в пенсионна възраст, няма как това да не удари социалните устои на страната".
За обезлюдяването на населените места в България, след като има близо 200 селища, където не живее нито един човек, гостът каза, че преди няколко години в БАН е правено проучване, което е показало, че неравномерното развитие на регионите и липсата на инфраструктура неминуемо ще доведе до депопулация на селските райони. "Развитието на инфраструктурата е най-важното нещо, на което трябва да се обърне внимание, но големият проблем е политически, защото се нуждаем от управленска политика, която многократно надхвърля управленския мандат".
"За да се води адекватна демографска политика се нуждаем от дългосрочна визия и приемственост. Има стратегически проблеми в България, където няма място за партийни противоречия".
Как може да се стимулира развитието на комуникациите, инфраструктурата и здравеопазването в регионите, за да се преобърнат процесите на депопулация? Какви специфични политики за привличане на българи от чужбина могат да облекчат демографските проблеми на България?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.