През 2021 г. тенденцията на намаляване на площите за биоземеделие продължава и причините за това са комплексни, но много производители се отказват най-вече заради свръхрегулациите, наложени след 2014 г. Това коментира д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена", в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

„Всичко тръгна през 2014 г. когато започна бързото усвояване на пари от европейски фондове. Основната цел беше да се включат големите ферми и да вземат пари, но след това дойдоха проверки на Европейската комисия, които доведоха до свръхрегулация на сектора и много производители започнаха да се отказват“, споделя гостът.

Според д-р Апостолов някои от ограниченията, като например регулацията за финансиране на до 250 хектара земя, спира някои схемаджии. Но от друга страна регулациите в България са много по-строги от други държави в ЕС, което утежнява ситуацията за много био фермери. „В България, когато има проблем с 1 животно се отнема сертификата на цялата ферма, а във Франция например не е така“, отбелязва той.

Друг проблем са т.нар. пестицидни остатъци, но ЕК така и не се произнесе и сега всяка държава определя собствени правила по въпроса.

„В България 95% от земята се обработва по конвенционален начин и ако има био ферма наблизо няма гаранция, че тя няма да се замърси. Лабораториите хващат най-малката следа и винаги го отнасят био производителите. именно заради това някои държави са повишили прага на позволените пестицидни остатъци“, посочва той.

До 2020 г. 3% от обработваемите земи в България са били използвани за биоземеделие, а в края на декември 2021 г. те са спаднали до 1.6%. Гостът смята, че за да се обърне тази тенденция е нужно да се стимулира търсенето на този пазар.

„Парадоксално е, че почти всички търговски вериги имат био продукти в портфолиото си, а в училищата и детските градини такива продукти няма“, казва той.

Апостолов и други организации, занимаващи се с биоземеделие, предлагат да се увеличи дела на био продуктите в училищните столове, да се увеличат доставките за училищата и и да се вкарат био продукти в кухните на детските градини.

„Сега там няма такива защото са по-скъпи. Тук важна роля играе и законът за обществените поръчки, където се дава предимство на по-ниската цена. Идеята е държавата да задели 30% повече бюджет, за да могат да се закупят био продукти“.

Той добавя, че има и директива на ЕС за зелени обществени поръчки, която дава право на страните да дадат предимство на местния пазар без да нарушават правилата на ЕС за общия пазар.

В момента високата инфлация прави така, че конвенционалните продукти догонват биологичните като цени. Биоземеделието има предимство, тъй като не използва изкуствени торове, чиято цена е силно завишена в момента, но използват горива за тракторите си.

„Горивата влияят и на традиционните, и на биологичните производители. Горивата са основният фактор, който провокира увеличение на цените на всичко. Био фермите използват естествена тор, но имат нужда от трактор, за да я използват“, казва гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.