Няма недостиг на лекарства в България в момента, нито данни за презапасяване или производствени проблеми по веригата на доставки, но заради малкия пазар в страната се заражда тревожна тенденция за изтегляне на лекарствени продукти. Близо половината от сигналите за лисващи лекарства в специализирана платформа се отнасят за случаи, в кото медикаментът не е наличен в определени аптеки, а не на пазара като цяло. Расте обемът на лекарства, които попадат при пациенти без почти никакъв контрол, особено чрез т. нар. аптечен туризъм. Това каза Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Асоциацията за развитие на паралелната търговия с лекарства, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
"47% от всички сигнали, които получаваме, са за лекарства, които са налични в България, но не са открити в първата или втората аптека... Има случаи в останалите 53%, в които имаме възможност чрез повече внос и повече гъвкави пазарни конкурентни механизми, да наваксаме разликата във времето, в което пациент търси лекарството, и в което го намира. Всеки пети сигнал (20%) се дължи на временно преустановен внос заради проблеми с производствения цикъл... като забавянето на производството на активни съставки в Китай по време на пандемията. 21.5% от случаите са тревожната тенденция за изтегляне на лекарства от българския пазар поради факта, че сме малък и не толкова атрактивен пазар с едни от най-ниските цени в Европа. Над 2000 са изтеглените лекарства през последните шест години, без те да са компрометирани по някакъв начин."
Всяка една аптека като търговец на дребно определя дали да работи с лекарства от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и с какъв обем от тях, обясни Маринкова. Лекарствата, които се покриват на 100% от НЗОК, изискват по-голяма финансиране за аптеките от отпусканото от страна на касата, и не всяка аптека поддържа пълния асортимент от търсените от пациентите лекарства, добави тя. Това се усеща особено при случаите на посещения на случен принцип, когато даден пациент използва различна от традиционната си аптека.
На българските пациенти на дерегистрирани лекарства им се налага да пътуват до съседни страни като Гърция, Турция, Румъния или Сърбия, за да си ги набавят. Пандемията показа, че този "аптечен туризъм" е неустойчив и може да създаде тежки здравни и психологически проблеми, когато бъдат сложени забрани за износ на лекарства или границите бъдат затворени.
В момента никой в България не отговаря за безопасността на този обем лекарства, каза Маринкова.
"Предлагаме подобни лекарства, които са дерегистрирани, познати са на българския пазар, имат отворено досие на територията на ЕС, да могат да бъдат обект на паралелен внос или на вътреобщностни доставки, като паралелният вносител ще изземе функцията да отговаря за лекарствената безопасност."
Това може да се направи с промени в Закона за лекарствените продукти и Наредба 10 за неразрешените лекарства, добави Маринкова. В ЕС функционира система за верификация на лекарствата, в която участват всички паралелни дистрибутори, производители, търговци на едро и голяма част от аптеките.
"Огромен е обемът на неразрешените и дерегистрираните лекарства, които попадат сред българските пациенти, и това става без да бъдат спазени всички необходими регламенти за лекарствена безопасност."
Трябва да има солидарност в сектора и да сме отворени към Европа, за да бъде и тя отворен към нас, каза Маринкова. "Има редица случаи, в които чрез паневропейската паралелна дистрибуция, сме успявали да покрием временен недостиг, на който никой друг не е можел да реагира."
Паралелният внос трябва да бъде насърчаван и да не бъдат издигани бариери с поставянето на лекарства в забранителни списъци за износ, каза Маринкова. Практиката може да облекчи ситуацията с изтеглянето на лекарства от пазара след напускането на България на притежателите на разрешения за употреба.
"Искаме спешни възможности за вътреобщностни доставки от европейския единен пазар; за възможност в аптеките да бъдат предоставяни лекарства по НЗОК независимо кой е вносителят, когато те са еднакви по смисъла на закона; лекарства, за които СЕСПА изчислява спад под 65%, да влизат автоматично в процедура за бърз внос от Европа."
Как лекарство за диабет стана модерно при отслабване и как може да се подобри ситуацията на пазара за лекарства може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.