Понижаването на нивото на водните басейни се случва периодично и не бих казал, че това, което виждаме тази година, е нещо необичайно и ще доведе до някакви невероятни нови открития. Периоди на флуктуация на климата и температурата в една или друга посока е имало винаги. Тук големият въпрос е дали в момента се намираме в период, който естествено следва процесите на времето или човекът действително допринася по някакъв начин за това, каза гл. ас. д-р Чавдар Кирилов, преподавател в катедра "Археология" на Софийския университет, в предаването „Бизнес старт” с водещ Роселина Петкова.
Преди 20 години бях с екип в Силистра, нивото на река Дунав беше спаднало значително и се показаха останки от пристанището на средновековния град Доростол. Тогава успяхме да направим археологически проучвания в коритото на река Дунав, припомни си събеседникът.
Климатични промени ще има и без намесата на човека. Такива е имало и в миналото, като те са документирани достатъчно ясно.
Дори и да не участваме кой знае колко в този процес, несъмнено трябва да сме подготвени за настъпващи промени в климата, които ще се отразят върху нас.
Интересът към археологията се запазва в младите хора и всяка година в Софийския университет се радваме на много първокурсници, каза д-р Кирилов.
„Черпим вдъхновение от младите хора и те са причината да искаме да ставаме все по-добри. Мечтата ми е студентите, които обучавам сега, някой ден да ги видя по-добри от нас, тоест нивото непрестанно да нараства”.
По време на пандемията бяхме загубили личния контакт със студентите и това беше кошмарно време, което се надявам никога повече да не се върне.
Археологията в никакъв случай не е неглижирана от държавата, въпреки че винаги може да се иска повече. Не бих казал, че образованието по археология страда повече от всички останали сфери на образованието или - че по някакъв начин е облагодетелствано. Държавата трябва да продължава да развива своите механизми за подкрепа на образованието и науката и най-вече на връзката помежду им, каза гостът.
„Образованието не може без наука. За да можем да образоваме качествено, трябва да сме в състояние да правим и качествена наука. Разкъсването на научните изследвания и образователната политика в България в течение на десетилетия след средата на 20-ти век беше травма, която се преодолява постепенно. Образователните институции трябва все повече да стъпват и в полето на науката, за да могат да предлагат все по-качествено образование”.
Няколкостотин обекта се проучват в страната, всички за важни, защото ние правим наука чрез добив на движими находки и техния анализ, каза д-р Чавдар Кирилов и открои сред проектите на българските археолози този в ранносредновековния ни паметник Плиска.
„В недалечно бъдеще това ще стане хит на световно равнище. Следя нещата отблизо и смятам, че това е удивителен проект”, подчерта той.
Още за последните открития и новите проекти на българските археолози може да видите във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.