Проливните дъждове очевидно са в основата на бедствието в карловските села и колкото ѝ да има хора, които продължават да не вярват в климатичните промени, тези бедствия все повече ни доказват, че такива има. Когато се почистват речните басейни, много често се налага да има сеч на дървета и растителност покрай тях и това е големият спор – законна ли е тази сеч. Оттам идват и по-дългите процедури за разрешения за почистване на речните басейни. Така се получава закъснение в превантивната реакция, което води до подобни кризи. Почистването на речните басейни трябва да бъде рутинна дейност, възлагана с рамкови договори и да се проследява постоянно, но очевидно това не се случва. В България няма единна структура за управление на кризи. Тук разчитаме на случайността, на добрия късмет, на местоположението, в което се намираме, но това не е устойчив модел, каза инж. Иван Иванов, председател на Българска асоциация по водите, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.
Още през 2007 година беше приета европейска директива за ограничаване на риска от наводнения, която предвиждаше всички държави членки на ЕС да въведат планове за управление на риска. България го направи и последният такъв документ беше за периода 2016-2021 година. Вече сме в нов период, но, за съжаление, нямаме окончателния и най-важен документ, а именно – набор от мерки, които трябва да бъдат прилагани, за да ограничаваме и управляваме риска от наводнения.
Европейската директива беше приета въз основа на доклади, които доказват, че климатичните промени са факт и екстремните проявления са неизбежни. Непрекъснато ще има дълги периоди със засушаване, последвани или съпътствани с бури и дъждове. Това, към което трябва да се стремим, е да няма никакви жертви, а щетите да са минимални, подчерта инж. Иванов.
„Тези документи, след като бъдат приети, трябва да се прилагат. А ние не винаги ги прилагаме по ред причини – липса на инвестиции, тежки административни процедури, но основната причина е, че когато се пишат тези документи, не винаги участват експерти, а администрацията няма убеждението, че тези документи трябва и ще работят за обществото. Правим го по задължение, защото така ни налага Европейската комисия. Трябва да превъзмогнем това и да започнем да правим нещата така, че да служат на нас, а не защото така ни го изискват”.
Общинската власт трябва да информира на местно ниво по-задълбочено хората какви са заплахите за конкретния район въз основа на вече създадените карти за застрашените зони, които са налични на сайтовете на басейновите дирекции, посочи събеседникът.
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.