България има наличните ресурси и технологии да развива своите геотермални енергийни източници, а находищата ѝ от мед ще бъдат ключови в бъдеще, тъй като металът е безалтернативен за момента за серия критични сектори. Освен традиционните енергийни източници, има все повече изследвания във ВЕИ, зелена енергия, алтернативни суровини, много от които ще бъдат представени на 22-ия конгрес на Карпато-Балканската геоложка асоциация в Пловдив, за който разказаха проф. д-р. Ирена Пейчева, Геологически институт при БАН и председател на Карпато-Балканска геоложка асоциация, и доц. д-р Никола Ботушаров, Геолого-географски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
На конференцията се очакват резултати от проучванията в българския шелф.
"Има проведени до момента три дълбоки сондажа. Очакваме интересни резултати с оглед на това, че преди две години в шелфа на Турция беше открито голямо газово находище, сравнително близо до нашата акватория. За геологията и природните ресурси няма граници, а миграцията на геоенергийните ресурси следва логиката на геологията, така че се надяваме в бъдеще да има открития в нашия шелф", каза Ботушаров.
От изкопаемите горива няма алтернатива за по-чисто гориво от природния газ, каза Ботушаров.
"Рисковете при добива на шистов газ са равни на рисковете при добива на всеки конвенционален природен газ - няма изключителни нови рискове, които да направят шистовия газ неизползваем в България или Европа", каза Ботушаров, като уточни, че е пристрастен по темата.
В България до момента не се е добивал шистов газ с фракинг, но очакваните количества, за които се говори в медиите, са надценени, допълни той.
Български учени работят по тази тема, като има проект за миграцията между скала и продукт (петрол, шистов газ), данните от който могат да се очакват до две години, допълни Пейчева.
Според Ботушаров в секторите на водородната енергия и газовите хидрати има огромен потенциал за развитие.
"По оценки в световен мащаб запасите на газ от газови хидрати е четири пъти повече, отколкото е цялото количество, открито до момента, като конвенционални въглеводороди - практически неизчерпаем ресурс, но за съжаление технологиите не са на ниво за ефективното използване на метана от газовите хидрати."
Подобни проекти са изключително скъпи за развитие, особено ако се стигне до сондажи, а вече трябва да се взима под внимание и общественото мнение за добива на различни енергоизточници, казаха учените.
България има добри перспективи за геотермална енергия, тъй като разполага с наличните ресурси и технологии, каза Пейчева. Този източник се ползва добре в балнеолечението и специфичните курорти, но не и за отопление, макар да има готови проекти.
"Най-неочаквано вместо да се повишава нейното използване в енергийния баланс, то намалява."
В коментар за финансирането на научни проучвания, Пейчева каза, че дори при налични научни данни понякога е трудно да се направи технологичния трансфер към индустрията, което е едно от слабите места на Европа.
"В момента ЕС финансира повече проекти в тези крайни етапи на готова технология, която да стигне до предприятието, което ще я внедри... Ако има финансиране, учените биха проявили инициатива да го направят с индустриални партньори."
Научните изследвания в България са хронично недофинансирани, добави Ботушаров.
22-ят конгрес на Карпато-Балканската геоложка асоциация ще се проведе в Пловдив тази година, разказа Пейчева. Ще бъдат представени последните изследвания в области като природни ресурси, климатични промени, геоложки рискове, като ще има специални сесии по геохимия на околната среда, агрогеология, енергийни ресурси, геотермална енергия и други.
Повече за конференцията и какви научни резултати ще бъдат представени на нея може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.