Михаил Горбачов започна промяната, довела до демократизацията на целия свят в началото на 90-те години на миналия век. Политиките му поставиха началото на нов световен ред, който в момента постепенно изчезва със завръщането на двуполюсния модел. В Русия и Източния блок оценката за Горбачов е много често отрицателна заради огромните икономически трудности от краха на социалистическата система, докато в западния свят тя е категорично положителна. Това каза доц. д-р Александър Сивилов, преподавател и координатор на Via Evrasia, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
Външната политика на Горбачов довежда до пълната демократизация на Източна Европа, обединението на Германия, спад на напрежението между Изтока и Запада и изчезването на опасността от ядрена война. Горбачов успява да сложи край на Студената война с едностранни отстъпки, за което е силно критикуван в Русия днес.
"Той решава да започне много бързи отстъпки пред Запада в практически всички сфери на противопоставяне, с което реално премахва военната заплаха от Източния блок."
Това драстично повишава неговата популярност в западните държави след 1986 г., където често има по-висок рейтинг от местните политици.
"Краят на Студената война започва в Източна Европа, от СССР. Демократизирането на целия свят през 90-те години идва благодарение на демократизацията, започнала в източния блок. Тя нямаше да се случи, ако беше само Горбачов, защото той отразява желанието на цялото източно общество, което иска да живее в по-добър свят, без военна заплаха и с истинска демокрация... Полюсът, който започва промените и довежда демокрацията, не е западният свят."
Западът по това време е много по-затворен и не толкова демократичен - политици като Роналд Рейгън в САЩ и Маргарет Тачър във Великобритания са силно подозрителни към социалистическия свят, а огромната част от техните сателити в Латинска Америка и Азия са изключително жестоки десни диктатури, напомни Сивилов.
"Горбачов се стреми да инициира процес на демократизация навсякъде и изчезването на комунистическата заплаха, както я виждат западните лидери, довежда до промяна в управлението на латиноамериканските държави през 80-те. През 90-те имаме нещо нечувано до този момент - стремеж към демокрация в световен мащаб."
Западните политици изтълкуваха това като победа, което не отговаря на реалността, коментира Сивилов.
"Реформите на Горбачов доведоха до крах на цялостната система, но първоначалната му идея категорично не е била да разруши СССР и социалистическата система на Източния блок", каза Сивилов.
Не е ясно какво би станало, ако той не бе дошъл на власт, но има много случаи, в който опитите за демократизация водят до много по-силни тоталитарни режими, като Куба или Северна Корея.
Документи на ЦРУ за икономиката на СССР, които са били разсекретени наскоро, показват по-добра картина от приеманата досега, каза Сивилов.
"От 1986 г. до 1988 г. макроикономическите показатели на СССР и много други социалистически икономики са впечатляващи, сравнени с днешните. Между 1986 г. и 1987 г. ръстът на БВП на СССР е между 3.3% и 4.5%. В съветската статистика оценката е около 5%."
Крахът от 1988 г. и 1989 г. е до голяма степен предизвикан от реформите и неясният начин на тяхното провеждане. Горбачов не успява да контролира икономическите си екипи и да се ориентира в икономическата ситуация на собствената си държава.
"Той избира изключително шоково минаване към пазарна икономика през 1989 г. - което се доразвива в пълен мащаб при управлението на Борис Елцин - и така се стига до шоковата терапия, приложена в цяла Източна Европа. Помним какво се случи, включително и в България, при това ускорено преминаване към капиталистическа икономика. Социалната цена за източните общества беше изключително висока"
Как се разглежда наследството на Горбачов в Русия при Владимир Путин и как Кремъл използва историята може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.